Цветята са ефимерни

– Е? – рече въпросително географът.

– О! – каза малкият принц. – При мен не е много интересно, всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Два действащи и един угаснал. Но човек никога не знае.

– Човек никога не знае – рече географът.

– Имам и едно цвете.

– Ние не записваме цветята – каза географът.

– Но защо? Те са най-красивото нещо!

– Защото цветята са ефимерни.

– Какво значи „ефимерно“?

– Географиите – каза географът – са най-ценните от всички книги. Никога не остаряват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

– Но угасналите вулкани могат да се събудят – прекъсна го малкият принц. Какво значи „ефимерно“?

– Дали вулканите са угансали или действащи, за нас няма значение – каза географът. – За нас е важна планината. Тя не се променя.

– Но какво значи „ефимерно“? – повтори малкият принц, който, зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него.

– Това значи „застрашено от скорошно изчезване“.

– Моето цвете е застрашено от скорошно изчезване?

– Разбира се.

„Моето цвете е ефимерно – каза си малкият принц – и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!“

За пръв път го обзе съжаление. Но пак се овладя:

– Къде ме съветвате да отида? – попита малкият принц.

– На планетата Земя – отговори му географът. – Тя се ползва с добро име…

И малкият принц си тръгна, замислен за своето цвете.

Малкият принц – Антоан Дьо Сент-Екзюпери

 

 

Please follow and like us: