Адиантум (Adiantum)
Семейство Папратови (Pteridaceae)
Подсемейство Адиантови обхваща до 47 рода. Най-големият сред тях е род Adiantum. Този род е известен в европейските страни също под името папрат девически коси (англ. – maidenhairfern) или папрат женски коси (немски – Frauenhaarfarn). Това име му е дадено, заради неповторимата въздушна изящност на листата му. Тънките жилки на листата обикновено са блестящи, тъмни и гъвкави и действително напомнят коси, а листата, обикновено с ветрилообразни по форма сегменти, ги оприличават с женски къдри.
Различни легенди са свързани с тези растения. Според една, на мястото, където прекрасна девойка е паднала от скала, се появил бистър поток, а косата и се превърнала в папрат. Други легенди свързват произхода на тези папрати с богинята Венера – един от видовете се казваAdiantum capillus-veneris.
Но не за всички видове адиантуми е характерна такава въздушна и необичайно изящна листна маса. Има видове с твърди, грубо насечени листа, а също и видове с целокрайни листа, като, например, растящият на островите в Атлантическия океан Adiantum reniforme.
Към род Adiantum спадат до 200 вида, растящи в тропиците и субтропиците, особено много в американските тропици.
Адиантумите са наземни растения с пълзящи или почти правостоящи коренища, обикновено покрити с тесни кафеникави люспи. Листата при повечето са перести, от едноперести до петкратно перести, със свободно разклонени жилки. При някои видове листата носят на върха си спящи пъпки. Характерна особеност на листата е водоотблъскващото им свойство. Капките вода се стичат по тях, без да намокрят повърхността им. Това свойство дава името на рода Adiantum (от гръцки: а – не и diaino – мокря).
От другите представители на семейството род Адиантум се отличава по своеобразното разположение на сорусите. Те 
лежат обикновено на долния край на жилките, до самия край на листния сегмент. Именно тази, покрита със соруси, част от сегмента се огъва надолу, сегментът във връхната си част, като че ли се сгъва на половина и сорусите се оказват вътре в особени джобчета.
Обикновено адиантумите обитават сенчести влажни гори, където те растат или върху почва, или върху скалист субстрат. Срещат се също и по оврази и речни брегове, върху камъни и термитници. Те растат и на открити, но влажни места. Някои видове могат да понасят и засушаване.
Красотата и разнообразието на тези папрати отдавна са привлекли вниманието на хората и много видове адиантуми са култивирани. Те лесно се размножават от спори сами (без участие на човек) в оранжериите и при достатъчна влажност и непряко осветление добре понасят култивиране. В оранжериите се отглеждат много форми на американския тропически Adiantum raddianum, източноазиатския и американски Adiantum pedatum и много други.
Видове адиантуми в древността били известни не само като декоративни растения, но и като лекарствени. В древната индийска медицина екстракт от листата се използвал при ухапване от насекоми, простудни заболявания, проблеми с косата, като кръвоспиращо средство. Индийците използвали черните блестящи дръжки на някои видове адиантум за украшение на плетени изделия.
