Анигозантус (Кенгурува лапа) (Anigozanthos)
Семейство Хемодорови (Haemodoraceae)
Това много необикновено цвете вече можете да намерите и у нас (поне така се твърди в литературата). Анигозантуса произхожда от Австралия. Името “ Кенгурува лапа “ идва от местното австралийско население, което оприличава формата на съцветията на лапата на това толкова характерно австралийско животно. Родът е представен от два вида: Anigozanthos flavidos и Anigozanthos manglesii. Стъблата на цветето са дълги и нежни. Листата са тъмнозелени и излизащи от основата на растението.
Съцветието се появява през лятото, като цветовете изглеждат някак разпилени, но всъщност в това е чара на това странно стайно цвете. Основата на цвета е ярко розово – червена, по-рядко и жълта. Излизащите от нея цветчета са тъмнозелени на цвят. Отварят се последователно само в най-връхната си част, от където се показват бледожълти тичинки.
Място: Най-важното условие за да отгледате здрав и красив Анигозантус е наличието на много светлина, но не на директно слънце. Ако сте избрали да изнесете растението на балкона или в градината, осигурете му шарена сянка. Ако отглеждате Анигозантус у дома, изберете източен или западен прозорец, на зад лека завеса. Растението зимува при ниски температури – около 10 градуса.
Грижи: Въпреки необикновената си форма, Анигозантуса е сравнително лесно за отглеждане растение. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата – пестеливо до толкова, че почвата да остава леко влажна. През лятото, както и през зимата много важно е почвата да не изсъхва напълно!
Подходящ за отглеждане на Анигозантус е почва с кисела реакция! Затова в почвата се добавя листовка, събрано под иглолистни растения (борове, елхи и смърчове). Добавя се също така чимовка и пясък – общо около 50% от почвения субстрат. Почвата също така трябва да бъде с добра въздухо- и водо пропускливост за оттичане на излишната вода.
През лятото се тори ежеседмично с торна вода в намалена наполовина концентрация.
Размножаване: Размножаването на Анигозантуса става със семена или резници. Резниците се вземат от връхчетата на стеблата. Най-добре резниците се вкореняват в песъчлива почва при температура около 20 градуса. След като се вкоренят, младите растение се пресаждат в постоянни саксии (№ 11 или 12).
Съвет на градинаря: Ако ви попадне това много интересно цвете, не се плашете от странния му външен вид. Отглежда се лесно и е подходящо за неопитни цветари.
