Асплениум (Asplenium)
Семейство Изтравничеви (Aspleniaceae)
Наричат асплениумите папрати – гнезда, заради екзотичния им вид. Те са често отглеждани в оранжерии и домове. Този род включва около 700 вида. Неговите представители са разпространени практически във всички области на земното кълбо, но най-голямо разнообразие се наблюдава в тропиците. Родът представляват растения с много различен вид: от малки скални папрати в умерените зони, надземната част на които често едва достига височина 10 – 15 см, до големи твърдолистни папрати в тропическите гори, с листа, дълги около 2 м. Но въпреки това, този род е един от най-ясно обособените, което се вижда, в частност, от еднотипния строеж на сорусите и проводящата система на дръжките на листата.
Сред тропическите епифити от рода се срещат и малки форми, едва достигащи обща височина 20 – 25 см. Към тях се отнася широко разпространеният във влажните гори на тропическа Африка епифит Asplenium mannii. Той е с перести листа, дълги около 10 – 12 см. Освен нормалните листа, тази папрат образува особени ластаровидни, без листна петура листа, на които на разстояние 2 – 6 см едно от друго се появяват нови дъщерни растения.
Asplenium nidus – “птиче гнездо” (nidus – гнездо – на латински), произхожда от влажните тропически области на Индия и Австралия, където расте като епифит. Има широки цели, леко вълнисти по периферията листа, образуваща розетка. В основата им жилките са светло кафяви, повърхността е лъскава, светло зелена. Растението достига до 1 м височина. Устойчиво е.
Много други тропически видове асплениуми растат на скали или на влажна почва в горите. Могат да се срещнат в планини, в равнини, във влажни планински долини, в сенчести и умерено огрявани от слънце места. Някои видове растат на крайморски скали, заливани от солени вълни.
В умерените области видовете асплениуми, в повечето случаи, са невисоки растения с перести или дихотомически разделени, скупчени листа, растящи по камъни, в скални пукнатини, по каменисти планински склонове, на туфи в кисели или алкални субстрати, понякога дори в пясък. За планинските и скални видове асплениуми в умерените зони е характерно вертикално или късо пълзящо, често разклонено коренище с гъста маса корени. Това са обикновено неголеми скални папрати.
Почти навсякъде в Европа, в умерена Азия и Северна Америка на варовикови скали и по каменни стени може да се срещне Asplenium rutamuraria. Това е папрат с къси пълзящи коренища и дву-, в основата три-перести листа, дълги 3 – 15 см, на дръжки. Също много разпространен е Asplenium viride. Расте предимно по варовикови планински области. Перестите му листа са дълги 5 – 15 см и образуват гъста туфа на върха на полегато коренище.
По засенчени скали, в планините в Европа, Азия, Африка и Северна Америка расте Asplenium trichomanes. Той е с изящни, дълги до 30 см, стеснени към върха, едноперести листа. Някои видове асплениуми растат само в строго определен субстрат. Например, Asplenium adulterinum се среща в планините на Източна и Централна Европа почти изключително по серпентини.
В Европа са известни 20 вида асплениуми. Много от тях са способни да се кръстосват по между си. В природата често се срещат хибридни форми. Интересна е особеността на много видове асплениуми е способността на листата им да образуват връхни пъпки, от които израстват нови растения. Така е, например, при живораждащия Asplenium viviparum, с много фино насечени листа. Същата особеност се наблюдава и при Asplenium bulbiferum.
Asplenium bulbiferum расте в Нова Зеландия. Отглежда се в оранжерии и като стайно растение. Расте относително бързо и не е капризен – отглежда се лесно. На горната страна на триперестите му листа може да се видят връхните пъпки, които прорастват, още прикрепени към майчиното растение. Отделяйки се от него и попадайки на влажна почва, те се вкореняват и дават начало на нови растения.
Когато растението се отглежда в домашни условия, се изчаква мъничките растения да станат достатъчно големи, за да може да се борави с тях. Тогава те се отрязват заедно с част от майчиното листо и се засаждат в малка саксия, като листото остава малко под повърхността на почвата. Скоро растението пуска самостоятелни корени. Вегетативното размножаване е свойствено не само за асплениума, но и за много други асплениеви.
Сравнително не много видове асплениуми имат практическо значение. Някои от тях се използват в народната медицина – за заздравяване на рани, против треска, болкоуспокояващи, тонизиращи. Основното значение на асплениумите е отглеждането им като декоративни растения.
