Azolla caroliniana е папрат, която е разпространена в Северна, Централна и Южна Америка и в Азия. Аклиматизирана е в Европа, но се среща рядко.
Обича богата на хранителни вещества и топла вода.
Azolla caroliniana е водно растение, стелещо се по повърхността на водата или вкореняващо се в тинята, с дължина 0,7 – 2,5 см. Стеблата растат хоризонтално, няколко пъти разклонени. Разположението на листата е противоположно, листата са двусегментни, керемидообразно разположени, люспести. Връхният сегмент, който е разположен на повърхността на водата и участва в асимилацията, е дебел, с размери 1,5 x 0,7 – 1,1 мм, почти остър, с тесен безцветен край, зелен или кафяв. Той е обсипан от лицевата си страна с папили; власинките са двуклетъчни, несмачкваеми. Долният сегмент е потопен във водата, тънък, безцветен.
Спорите се образуват на долния сегмент на старите растения. Микроспорангиите са 8 – 40 – сферични, на тънки крачета и съдържат микроспори (мъжките са по-големи от женските), обединени в 3 – 6 масула. (Вътре в спорангиите микроспорите образуват няколко групи, които са обвити с втвърдяващо се пенесто вещество. Тези образувания се наричат масули.) Масулите са снабдени с разположени напречно, закачващи се израстъци или глохидии (бодли със закривен връх), които служат за фиксация. Макроспорангиите се състоят само от една макроспора. Броят на хромозомите е 2n = 48.
Отглеждане:
Azolla caroliniana, както и Azolla filiculoides, като плаващи растения, се препоръчва да се отглеждат във водоеми на открито. За оптималното им развитие е необходима богата на хранителни вещества и съвсем слабо течаща вода и светъл, слънчев участък. Ако Azolla filiculoides лесно формира спори, от които пролетта прорастват новите растения, то Azolla carolinianaпри която спорите се образуват рядко, трябва да зимува в светло прохладно място. Есента, при понижаване на температурите, растенията стават сиво-кафяви.
Разликата между Azolla caroliniana и Azolla filiculoides е в това, че Azolla filiculoides е по-голяма, расте не толкова на гъсто и краищата на клонките и се издигат над повърхността на водата, а Azolla caroliniana се стеле по водата.
Azolla caroliniana в европейските водоеми се среща много по-рядко от Azolla filiculoides, което се обяснява с умереното образуване на спори.
