Мушкато – Mushkato (стоящо) (Pelargonium zonale)

MushkatoМушкато – Mushkato (стоящо) (Pelargonium zonale)
Семейство Здравецови (Geraniaceae)

Мушкатото често е наричано бабешко цвете. Вероятно това е така, защото пеларгониите присъстват в почти всеки двор, особено на село. Но дали трябва да се лишим от красотата му заради тази „лоша“ репутация? Прочетете материала и ще си отговорите сами.

Кое е по-правилно – гераниум или пеларгониум? Строго погледнато – правилно е второто. След като първите пеларгонии били пренесени от търговци от Южна Африка в Европа през 1700 година, мушкатото било наречено Geranium. През 1789 година френският ботаник Шарл Луи Л’Еритие дьо Брютсл (последният да затвори вратата) ги класифицира към пеларгониите. Въпреки това във Франция и Германия и днес тези цветя са популярни като „герании“. Правилно или не – това е положението.

Хубаво е да се отбележи също така, че сакъзчето (Pelargonium peltatum) също е мушкато(Mushkato), но висящо/ каскадно. Към сем. Здравецови (Geraniaceae) принадлежи и индришето (Pelargonium roseum). Надолу в материала ще се спрем само и единствено върху стоящото мушкато, тъй като има някои различия в начините на отглеждане, размножаване и зимуване например при английското или канадското мушкато(Mushkato).

Какво е характерно за стоящото мушкато( Mushkato)? То има месести стъбла с редки власинки, които с остаряването постепенно сеMushkato вдървяват в основата. Листата са овални или слабо нарязани, покрити с власинки, гладки или с повече или по-малко кръгъл тъмен рисунък. Цветовете на обикновените, полукичести или кичести сортове се движат между всички тонове на червено и розово, като нежнорозовите и чисто бели сортове са малко по-редки. Цъфти от април до октомври, като в момента на пазара се предлага огромно разнообразие от цветове, като могат да се открият онлайн магазини в Интернет, които продават само пеларгонии, при това хиляди разцветки.

Място: Най-подходящото място е балкона или градината, на най-светлото място. Макар повечето сортове да обичат директните слънчеви лъчи, има и такива, които се развиват по-добре на полусянка, особено през най-горещите летни дни. За нашите климатични условия на практика няма никакви изисквания за температурата през активния период на растеж и цъфтеж.

Грижи: Поливането трябва да бъде умерено. Пеларгониите и в частност мушкатото са много издръжливи на засушаване и не бива да се притеснявате, ако почвата е останала суха. По-важно е да не се преполива, при това продължително време. За да нямате грижи с поливането, ползвайте почва с много добри дренажни свойства. Тя трябва да бъде с добра въздухо- и водопропускливост, както и с много добър дренаж на дъното на саксията или сандъчето. По този начин излишната вода ще се оттича през дренажа и ще си спестите много проблеми.

За да се радвате на обилен и продължителен цъфтеж, торете редовно през пролетта и лятото. Тук ще се сблъскате с много и различни мнения, но поне аз торя редовно. Под редовно разбирам на всяко поливане с торове за цъфтящи растения.

Презимуване: Най-разпространеният метод за съхранение на мушката през зимата е на хладно и светло място при температура около 5 градуса. Остъклените тераси и стълбищата са най-често използваните места за презимуване. През това време поливането трябва да се сведе до минимум – напр. един път месечно, при това съвсем малко. През пролетта увехналите листа се премахват, растенията се пресаждат и стеблата се скъсяват до 2 – 4 колена.

MushkatoКласическият бабешки метод за зимуване на обикновените стоящи мушката е с провесването на мушкатата с корените нагоре. Предимството на този вид зимуване е, че растенията се привеждат в принудителен пълен покой, не изразходват запасите си от хранителни вещества, не загниват, не заемат място, не се нуждаят от никакви грижи и през следващия сезон цъфтежа е обилен.
При този метод, целите растения изсъхват и листата им падат, но през март се съживяват безпроблемно. Както са окачени, от сухите пръчки започват да избиват нови листа. Корените се подрязват към средата на март и стъблата силно са скъсяват. След това се засаждат в саксии.

Размножаване: Най-популярно и лесно е със стъблени резници. Някои предпочитат във вода, други директно в почва. Който и метод да изберете, няма да сгрешите. Единствено при вкореняване във вода имайте предвид, че след като резника пусне коренчета, трябва да внимавате да не ги нараните при засаждането в почвата. Резници можете да вкорените успешно през есента или пролетта.
Успешно, макар и малко по-трудно е размножаването със семена. Кълняемостта е много различна при отделните сортове, но като цяло е успешно.

Съвет на градинаря: Много красиви и ефектни са комбинациите тон в тон от червено-бели сакъзчета и бели или червени зонални сортове. Също така много красиви са розовите или лилавите тонове, комбинирани с висящи растения със сребристи или зелено изпъстрени листа (например дихондра или плектрантус)