Алелопатия и алелопатични взаимоотношения между цветните видове.
Алелопатия – явление, при което едно растение отделя токсични, химични вещества, които потискат растежа на съседни растения или своите видове в едно и също обитание.
Алелопатията е силно изразена в зони със стресови влияния (суша, преполиване, недостиг на хранителни вещества).
Указва важно влияние при композиции с многогодишни цветя. Пиретрума трудно расте сред други растения, но ако се използва за едногодишно това не е така силно изразено.
Видове алелопатия:
– с директно отделяне на токсични вещества;
– с отделяне на токсични вещества, които са вторични за растението;
– автотоксикация (растението потиска младите растения от същия вид – р.Asparagus,р.Partenium, p.Crambe);
-хетеротоксикация (р.Phlox, р.Salvia, р.Centaurea, p.Pyretrum,p.Chrisanthemum, p.Perila, p.Mentha, p.Solidago, Inuba, p.Rudbeckia, босилек).
Начин на отделяне на веществата:
– изпарение;
– изтичане (гутация);
– коренова секреция;
– разлагане на растителни отпадъци в почвата.
Химическите вещества:
– фитонциди (вещества, които се отделят от различни части на растението, потискат вредни микроорганизми както и съседни растения – Titanus albus, р.Helichrysum,р.Geranium, р.Alium, р.Hypericum, р.Calanchoe и др.);
– фитоалексини (вещества образувани от растенията при контакт с фитопатогени);
– токсични вещества (вторичен продукт с определена активност);
– на базата на азот: p.Nicotiana, Ranunculaceae, Gentianaceae, видове от Asteraceae,Risinus communis;
-не съдържащи азот: Brassicaceae, Apiaceae, Euphorbiaceae.
Папратите например потискат покълването на иглолистните видове.
