Неандерталците и билките

Време за четене: 2 минути
Неандерталците и билките

Познавали ли са неандерталците лечебните свойства на растенията?

Между 250 хил. и 30 хиляди години преди нашето време земите на част от Южна Eвропа и част от Азия били обитавани от интересни същества, наричани днес неандерталци.

През стотиците хиляди години те били принудени да преживеят няколко големи промени на климата, а следователно и на ландшафта, растителността и животинския свят.

Във всички култури присъстват легенди за познаването и употребата на лечебни растения от различни животински видове.

От откриването на кафето с помощта на козите до консумацията на билки от ухапаните от отровни змии диви животни. Много учени са смятали това за форма на антропоморфизъм – тоест придаване на човешки черти на животните. Подробните наблюдения на биолозите откриват, че това далеч не е мит. Записани са десетки случаи на прием на различни натурални продукти от растителен или органичен произход, с цел излекуване на болестни състояния при животните. Голяма част от тях са наблюдавани при нашите най-близки роднини – маймуните. Някой видове поглъщат особени видове пръст при стомашни проблеми, други търсят помощта на различни растения при вътрешни и външни паразити, наранявания, за предизвикване на повръщане при консумация на отровни храни и др.

Неандерталците са познавали билките и са ги използвали за лечение.

Това доказват останки от лековити растения, намерени по зъбите на прачовеци в Северна Испания, съобщава официалният сайт на „Нешънъл Джеографик“.

Пробите в пещерата Ел Сидрон са на 50 хилядолетия и са разкрили наличието на микроскопични гранули, нишесте с пукнатини, при това обработени на огън.

В извършения анализ от пещерата Ел Сидрон били открити следи от кумарини, азулени и др., които учените свързват с употребата на растенията лайка и равнец

И двете билки са с горчив вкус и малко хранителна стойност. Така че неандерталците са ги подбирали и консумирали с други цели.

Находката пасва добре с поведенческия модел на самолечение от висшите примати днес“, коментира Харди, виден археолог и ръководител на екип от Каталунския институт за научни изследвания в Барселона.