Анасон (Pimpinella anisum L.)
Семейство Сенникоцветни (Apiaceae)
Разпространение: Само като културно растение в най-топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземноморието.
Описание: Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стебло, високо 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото са закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7 – 15 лъча. Плодовете са яйцевидни и наребрени.
Използваема част: Плодовете, които се берат през юли – август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се остава да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените – 16%. Опаковат се в конопени или многослойни книжни торбички. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват.
Химичен състав: Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20 белтъчини, смола, танин, горчиви вещества и др.
Лечебни свойства и приложение: Анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечната жлеза. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух; при болки в стомаха и червата, възпаления на стомашната лигавица (гастрит), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.
В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.
Начин на употреба: 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0.5л. гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се вземат по 1 – 2 капки на бучка захар.
В българската народна медицина се употребява както дивия анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и анасона. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.
Важни правила за билките и тяхното използване
