Бръшлян (Hedera helix L.)
Семейство Бръшлянови (Araliaceae)
Разпространение: Из горите и по влажните сенчести и каменисти места в цяла България до 1000 м. надморска височина.
Описание: Бръшляна представлява силно разклонен храст с пълзящи или катерливи стебла и клони, по които се развиват многобройни въздушни корени, служещи и за залавяне за опори. Листата са вечнозелени, лъскави, кожести, яйцевидни сърцевидни и длановидни. Цветовете са жълтозелени и са събрани в полутопчести гроздовидни съцветия. Плодовете са кълбести, след узряването черно – сини.
Използваема част: Листата, брани през време на цъфтежа от юни до август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушени, те са зелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност до 12%. Опаковат се в книжни торби. Запазват се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Химичен състав: Бръшляна съдържа сапонини, гликозида хедерин, холестерен, пектин, инозит, ябълчена и мравчена киселина и др.
Лечебни свойства и приложение: Бръшляна успокоява възпалени лигавици. Препоръчва се при хронични възпаления (катари) на слизестите обвивки в организма, туберкулоза, рахит. Притежава също така и затягащо, пикочогонно и съдоразширяващо (в малки дози) и съдосвиващо (в големи дози) действие. Бръшлян се прилага при оттоци с ревматичен произход, подагра, бяло течение, чернодробни и жлъчни заболявания, усилена менструация.
В българската народна медицина бръшляна се употребява още при възпаления на далака, а отвара от плодове – като слабително. Външно се препоръчва за лапи при изгорено, за промивка при възпаление на очите и др.
Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари 10 минути в 0.5 л. вода. Прецедената отвара се пие по 1 чаена чаша преди ядене 3 пъти дневно
Важни правила за билките и тяхното използване