Антуриум

Антуриум (Anthurium)
Семейство Змиярникови (Araceae)

Родината на антуриумите е Южна Америка. Известни са около 800 вида. Много от тях се отличават с изключителна красота на цветовете или пищност на листата. Листата са големи, жилави, блестящи, с различна форма, на тънки дръжки. В стайни условия се отглеждат предимно А. andreanum, А. scherzerianum и A. crystallinum.

Anthurium andreanumAnthurium andreanum – голямо растение, до 70-90 см височина. На стъблата се образуват многочислени въздушни корени, които се развиват напълно само при много висока въздушна влажност или при полягане на стъблото върху субстрата. Цветовете се образуват в пазвите на листата всяка година и издържат доста дълго време. Съществуват сортове с бели, розови, оранжеви и червени съцветия. Листата са продълговато-сърцевидни. По-добре се чувстват в оранжерия или зимна градина.

Anthurium scherzerianumAnthurium scherzerianum – добър избор за отглеждане в домашни условия. По правило присъцветните спати са ярко червени (има бяла разновидност – album). Растението достига 30 см височина. Има ланцетно издължени, продълговати или елипсовидни, заострени на върха листа и завит на спирала цветонос.

Anthurium crystallinumAnthurium crystallinum – отглежда се като листно декоративно растение. Окраската на листата с възрастта се сменя от бронзово-пурпурен до тъмнозелен, има сребристи жилки с кристален блясък.

Почва

Въпреки схващането на много цветари, успешното отглеждане на Антуриуми и други от сем. Araceae е не просто в това дали да поливаш или не растението или относно водното съдържание на почвата. Много растения от семейството, вкл. и Антуриума, растат в много влажна почва! Всъщност въпросът е колко бързо водата преминава през почвата или липсата й, което може да причини липса на кислород, анаеробна ферментация и сапрофити, които се превръщат в патогени. Сапрофитите са организми, включващи гъби или бактерии, които се развиват върху и се изхранват от мъртва или разлагаща се органична материя, което често включва подгизнала почва. Патогените атакуват корените и водят до изгниването им, така че съветът „Карай по-полека с водата” се отнася до това да се контролират патогените.

Ето защо е необходимо да се използват почвени смеси, които позволяват на корените да дишат, и да не остават подгизнали.

Причината растенията да гният не е количеството вода, с което се полива растението! Това са растения от дъждовните гори, и те буквално се давят във вода в продължение на месеци! Ако посетите дъждовна гора, бързо бихте установили, че почвата се състои от останки от листа, разлагаща се дървесина, компост и дървени въглища, останали от пожар в части от гората. Ако просто се вслушаме в Майката Природа, всички можем да накараме нашите растения да растат така, както в природата. Това е, което се опитвам да обясня когато препоръчвам почвата да се смесва, а не просто да се купи торба почва от магазина.

С времето The Exotic Rainforest откриха почвена смес, която работи за повечето от техните видове Антуриум. Използват тази смес по съвет на специалисти по сем. Araceae от Ботаническата градина на щата Мисури в гр. Сейнт Луис и отглеждат около 100 различни видове Антуриум. Много от видовете са достигнали или започват да достигат размерите на зрели растения. Целта на този микс е да позволи на корените да се разрастват свободно и да нарастват без постоянно да влизат в контакт с влажни участъци, където ще изгният. Този микс ще остане влажен, но ще се дренира бързо.

Обичайният съвет на повечето градинарски уебсайтове да се остави почвата да изсъхне между поливанията, не винаги е добър съвет. Повърхностният слой на почвата в саксията не бива да се оставя да изсъхва, т.к. сухата почва не позволява притока на свеж въздух, в т.ч. кислород.Въпреки че растението отделя кислород чрез листата, то поема кислород чрез корените.

Веднъж щом почвата изсъхне, се създава т. нар. ефект на „одеалото”, което задържа застоялата влага, и държи свежия кислород навън. След като повърхностния слой изсъхне, влажния слой отдолу не може лесно да диша и да снабди с кислород почвата. Сухият слой всъщност възпрепятства капилярния ефект на изпарението, когато влажния слой взаимодейства с въздуха. Ето защо цялата почва трябва да бъде еднакво влажна, така че корените да могат да получават свеж кислород.

Основно The Exotic Rainforest използват много рехава почвена смес от 30% Miracle Grow Moisture Control Potting Soil (почва за саксии с контрол на влагата), комбинирана с 20 % висококачествен торф, 40% смес за орхидеи с твърда дървесина, дървени въглища, едрозърнест пясък (дребен чакъл), размесен с 10% перлит. Всичко се смесва внимателно с шепа – две мулч от кедър и ситно нарязан сфагнов мъх. Идеята за включването на дървени въглища е да се подобри дренажа, и да се използва предимството на малките въздушни капилярчета в дървените въглища за развитието на полезни микроорганизми. Способства и за задържане на водата. Ако разполагате с добър компост, можете спокойно да добавите от него. Неточното спазване на съотношението не е критично, но всички тези съставки трябва да бъдат размесени много добре.

Много цветари наричат този тип смес „ Джунглов микс” поради сходството й с рехавата почва в дъждовната гора. Торфът, сместа за орхидеи, дървените въглища, мулчът, сфагнумът и перлитът задържат влагата и я освобождават към корените когато е нужно. Останалите съставки поддържат почвата рехава и я предпазват от сбиване.. Корените на растението лесно преминават през сместа, и се прикрепят към дървесните кори така, както и в природата към дървото.

Ботанически градини във Флорида, Европа и др. части на САЩ използват подобен микс за почти всички от сем Araceae . The Exotic Rainforest използват микса от 2003 г. и техните растения от род Антуриум и Филодендрон, продължават да се развиват!

Светлина

Следващата важна грижа при отглеждането на Антуриума е светлината. В почти всяка дъждовна гора, светлината е скъпоценна. Растенията се конкурират за място, и по-големите често лишават по-дребните видове от светлина изобщо. Антуриумът и останалите видове се катерят по дърветата за да достигнат светлината! Тъй като те растат високо на дървото, често се превръщат в нещо,което изглежда като абсолютно различен вид. Въпреки че няколко вида Антуриум, предимно с кадифени листа, предпочитат по- слаба светлина, Антуриумът като цяло предпочита ярка индиректна светлина.

Някои Антуриуми биха съществували на сянка, като във вашия хол например, но няма да цъфтят. Не се опитвайте да отглеждате вашия Антуриум в някой тъмен ъгъл, дръжте го близо до прозорец с ярка дифузна светлина. Някои растения биха могли да се приспособят към доста силна светлина, но много малко биха оцеляли на директна слънчева светлина. Ако отглеждате вашия Антуриум навън, дръжте го близо до някое дърво, което ще филтрира светлината.

Електрическите крушки не осигуряват достатъчен интензитет или подходящ спектър на светлината, за да се развива Антуриума добре, и да е здрав. Лампите за растения (лампа за растения: източник на изкуствена светлина, стимулиращ растежа излъчвайки електромагнитен спектър подходящ за фотосинтезата) може и да накарат Антуриума да „расте”, но не и да цъфти. Индиректната, сравнително силна естествена светлина е най- подходяща. Светлината влизаща през прозореца е много по- силна от светлината от флуоресцентните лампи. Вашето растение ще ви възнагради с увеличаване производството на цветове и листна маса ако му дадете това, от което се нуждае.

Поливане
Поливането е важна част от грижите за Вашия Антуриум. В нашата дъждовна гора, ние понякога поливаме всеки ден, но като цяло схемата за поливане варира: увеличаваме поливането през горещите летни дни, и намаляваме през зимата.

Съвети от The Exotic Rainforest: В някои дни, ако намерим за необходимо, поливаме по два пъти дневно. Ние имаме автоматична система за фино дъждуване, която имитира дъждовната гора. Антуриумите са растения от дъждовната гора, и получават чести поливки в естественото им местообитание. Но не преполивайте, просто използвайте порест почвен микс като този описан по-горе, и поддържайте растението влажно, като го пръскате с пръскалка.

Можете също да поставите чинийка с вода под саксията, като водата ще се изпарява около листата, и ще увеличава влажността в тази зона. Някои видове предпочитат по-дълъг сух период ( видовете Pachyneurium, „птиче гнездо”). При тях в продължение на месец и повече, не се използва никаква вода.Тези видове трябва да преминат през сух период, за да останат жизнеспособни.

В дъждовната гора често вали всеки ден, в продължение на 9 месеца в годината! Повечето видове предпочитат техните корени да са влажни през цялото време, но не и в подгизнала почва. Във Вашия дом, поливайте достатъчно често за да поддържате почвата влажна, но не и подгизнала, и се уверете, че саксията се дренира лесно. Най-добре не използвайте никога съд, който не може да се дренира (отцежда). Ако използвате съд без дренажни дупки на дъното, добавете минимум 8 см едрозърнест пясък/дребен чакъл (неваровиков) под почвения микс, така че водата да може да се отцежда. Детайлите по отглеждането на всеки отделен вид са изяснени на нашите уеб страници.

Торене

В природата, Антуриумът получава единствено естествени форми тор. В гората няма кой да се разхожда с голямата бутилка и да пръска! Епифитните видове усвояват минерални вещества от дъжда, който идва с ветровете духащи през Атлантика от Африка. Тези ветрове често носят прах от големите прашни бури в Африканските равнини към дъждовните гори на тропическа Америка. Веднъж попаднали в дъжда,дългите висящи корени на растенията могат да усвоят от там малки количества разтворени минерали и хранителни вещества. Те също получават тор от разлагащата се растителност (листа), която се натрупва около техните стъбла и корени, но те не получават нищо от количеството тор, което производителите са склонни да дават. Излишният тор може да убие Вашето растение, така че не използвайте повече от препоръчаното количество. В повечето случаи, използвайте по-малко тор. По-малко е много по-добре, отколкото прекалено много.

Видове, като приземните „птичи гнезда”, са приспособени да усвояват падаща растителност: листа и др. растителни останки. В природата, тези видове често могат да бъдат видени с купчини мъртви листа и др. растителна материя във вътрешността на тяхната конична основа. Тази материя след това се разлага, и така се получава естествен тор за растението. Повечето цветари обаче внимателно отстраняват мъртвата и разлагаща се материя около техните растения. По този начин се лишават растенията от естествен тор, за сметка на „красотата“.

Повечето опитни цветари не торят много и често, а умерено. Повечето се придържат към препоръката да се тори по малко веднъж седмично. Добре е да се използва 20% от препоръчваното от производителя количество. Големите дози изкуствен тор не допринасят много за стимулиране на растението до размери, до които то достига в природата. Минимални дози течен тор могат да помогнат на Вашия Антуриум да достигне необикновено големи размери и красота!

Алтернативен метод използван от успешни търговски производители е употребата на пелетна форма на тор Osmocote (14-14-14) (съдържа Амониев нитрат, меден сулфат, амониев фосфат, калциев фосгат и калциев флуорид) или Nutricote 13-13-13. Пелетния тор се освобождава 3 и повече месеци и се разтваря бавно.

Вие ще постигнете най-добър растеж ако използвате 10% от препоръчваното от производителя количество, но ако го внасяте по-често, отколкото се препоръчва. Торът не предизвиква по-чест цъфтеж. Видовете Антуриум са сезонни. Някои видове цъфтят през всеки месец от годината, а други се възпроизвеждат в природата само в определен сезон от годината.

Видовете Антуриум, също както и много други тропически растения толерират доза магнезий от време на време. Той лесно се доставя под формата на магнезиев сулфат ( Английска сол), който е достъпен във всеки градински център. Използването на този продукт всеки месец има добър ефект върху растенията. Следвайте инструкциите на производителя( 1-2 супени лъжици на галон вода/ галон: Ам.:3,78л./ ако използвате градинска пръскачка. В останалите случай прибавете половин чаена лъжичка в голяма чаша вода, и я използвайте за единично поливане. Използвайте остатъка за др. растения, или изхвърлете това, което растението не поеме. Не преовлажнявайте почвата!

Температура

Всички видове Антуриум са тропически растения, което означава, че те не понасят студени температури. Някои обитават високите части на Андите доста над линията на облаците, и са приспособени към по-хладен климат. Но те не обичат студа! Растенията от тези гори не харесват горещината и не биха се чувствали добре при температура над 26 градуса за дълъг период от време. Те могат да понесат кратки периоди с висока температура, но някои, като Anthurium rugulosum може и да не преживеят. Много производители на тези студенолюбиви видове комбинират висока влажност с малка климатична инсталация за да поддържат околната температура ниска, а влажността висока. Много от тези видове се чувстват добре при температура до 4 градуса, но не по-ниска от тази.

Правилото е да не допускате температурата около Вашите видове Антуриум да падат под 12 градуса. Най-добре е да отглеждате растенията при температура под 32 градуса. Някои видове биха понесли кратки периоди на ниски температури, като видовете от централна Флорида, но повечето не биха оцелели на открито северно от зона 9. Това са видове от зона 10 и нагоре! Повечето биха загинали бързо ако бъдат изложени на студ. Тъй като повечето видове растат по-бързо в температурен диапазон 21-29 градуса, Вашите растения биха се чувствали добре навън през пролетта и част от есента.

Влажност

Влажността е изключително важна! Направете всичко възможно за да поддържате влажността около Вашия Антуриум висока. Тези видове живеят в джунглата, където влажността често е около 100%. Ако живеете при климат с ниска влажност, ще трябва да осигурите на Антуриума допълнителна влажност. Някои производители държат Антуриумите близо до плувни басейни, за да осигурят постоянно висока влажност. Въздушната циркулация е също толкова важна, т.к. въздухът почти винаги е в движение в дъждовната гора. Избягвайте застоелия въздух, т.к. той благоприятства развитието на плесени, гъби и насекоми.

Ако не можете да осигурите на видовете влажните условия на дъждовните гори, има една проста алтернатива. Поставете атрактивна плитка чиния пълна с вода под саксията. Напълнете чинийката с едрозърнест пясък/дребен чакъл, за предпочитане без твърде много варовик. Напълнете чинийката и чакъла с вода, и поставете саксията върху тази вана от камъчета. По този начин ще създадете микроклимат около Антуриума! Наистина работи! Водата ще се изпарява около листата, и ще „подлъже” растението, че се намира във влажната среда на дъждовната гора. Когато поливате, излишната вода просто ще се оттича в чинийката с камъчета.

Защо трябва да се избягват варовиковите камъчета? Ако използвате почвения микс, описан по-горе, то pH на тази смес е под 7 – около 6,5. Антуриумът ще се чувства прекрасно при това ниво на pH. Ако добавите варовик към микса, pH може да се вдигне до над 7, което не би се харесало на Антуриума, с изключение на някои видове, които виреят при по-високи нива на pH на почвата.