Episcia едни от най-ефектните растения за вътрешна украса
Еписция (Episcia)
Семейство Геснериеви (Gesneriaceae)
Еписцията Episcia е многогодишно тревисто растение, чиято родина са тропическите области на Южна и Централна Америка.
Името „episcia“ произхожда от гръцкото „episкios“, което в превод означава „тъмен, затъмнен“ и ясно показва естествените условия, при които Episcia виреят в природата – под сянката на дърветата.
Растението се отглежда като ампелно в домашни условия предимно заради красиво обагрените му листа. Като правило колкото по–интензивна е светлината, при която се отглежда еписцията, толкова повече избледняват багрите на листата й. Точно обратното важи за пъстролистните сортове, които са особено красиви и в чиято окраска по невероятен начин се съчетават няколко цвята едновременно.
Еписцията цъфти от ранна пролет до късна есен с малки, фуниевидни предимно червени и по-рядко жълти, сини, розови и бели цветчета.
Цялото великолепие от тези изумителни по своята окраска на листата и цветовете хибридни сортове селекционерите са успели да получат на основата на 3 вида еписции – Ep. cupreata, Ep. lilacina и Ep. reptans.
Местоположение: Еписциите обичат високата въздушна влажност, но в никакъв случай директното пръскане на листата и цветовете, което води първоначално до омекване на листната маса, а впоследствие и до загниване на цялото растение. Ако еписцията се гледа в близост до растения, които често пулверизирате и забележите омекване на листата й, незабавно отстранeте омекналите листа, а на еписцията намерете по–подходящо място.
Добре е растенията да се разположат на източен, юго-източен или северен прозорец. Еписциите не понасят добре пряката слънчева светлина в месеците от юни до септември. Изложени на нея листата им лесно изгарят, затова е хубаво да бъдат защитени, в случай че ги отглеждате директно на перваза на прозореца през този период от годината. От друга страна, разположени на прекалено тъмно място растенията няма да цъфтят, ще забавят растежа си и грозно ще се издължат.
Температура: Оптималната температура за отглеждането на еписциите е 18-20°С през нощта и 22-27°С през деня. Ако температурата спадне под +18°С това ще доведе до задържане растежа на растението. Еписцията трудно ще преживее падане на температурите под +13°С. Особено важно е да се спазва оптимална температура при размножението на еписциите. Рязката смяна на температурите, както и излагането на растенията на въздушни течения не се препоръчва.
Поливане и торене: Еписциите нямат ясно изразен период на зимен покой. Mакар и да не цъфтят през зимните месеци, растенията не губят листната си маса и поливането им, дори и по-пестеливо не следва да се ограничава до минимум. Kакто и че растенията не бива да се гледат при по-ниски от оптималните за тях температури. Препоръчително е поливането да става отгоре, с престояла поне 12 часа, темперирана на стайна температура вода.
Полива се когато горният слой почва е напълно засъхнал, тъй като при системно преполиване растенията лесно могат да загният. Ако забележите, че листата на еписцията стоят като увехнали дори при влажна почва – това е сигурен признак на преполиване. В този случай, за да не загубите цялото растение веднага пробвайте вкореняване на странични отводи или стъблени резници.
Еписциите се торят веднъж на две седмици през периода март – октомври с комплексни минерални торове.
Почва: Почвата, в която се отглеждат еписциите трябва да бъде лека и пропусклива. Всяка почва, която е подходяща за сентполии е такава и за еписциите. За целта може да се използва готова универсална торфопочвена смес с прибавяне до 1/3 част на перлит, едрозърнест пясък или сфагнум.
На дъното на саксийката задължително се слага дренаж от малки камъчета или керамзит.
Препоръчителното рН на почвата е около 5,5.
Размножаване: Най–разпространеният и лесен начин за размножаване на еписциите е чрез вкореняване на странични отводи или на стъблени резници (вследствие на което майчиното растение красиво се разклонява), стига да осигурите следните условия за вкореняването:
• температурата при размножаването трябва да е около 20-25°С.
• вкореняването може да стане във вода, сфагнум, торфени таблетки или направо в почва.
• отводите/резниците за вкореняване не бива да са много дълги – около 6-7 см, но трябва да са отрязани така, че в долния си край да имат възел.
• отводите/резниците се потапят във вода (залагат се в сфагнум, в торфени таблетки или направо в почва) не много дълбоко, до около 2–2,5 см., като възелът трябва да попада в субстрата за вкореняване. Стъблените резници се отрязват под листните възли, като най–долните листа се отстраняват от стъблото. Коренчетата обикновено се появяват при възлите, което се наблюдава след седмица, до десет дни. Когато коренчетата достигнат до 2–3 см. дължина, спокойно можете да засадите еписцията в почва.
• когато вкоренявате в сфагнум, торфени таблетки или направо в почва, на растенията трябва да се осигури допълнително повишаване на въздушната влажност. За целта може се използва минипарник (прозрачна пластмасова кутия, закриване под стъкло или покриване с прозрачно найлоново пликче). Веднъж дневно за около половин час минипарникът се открива, а след появата на коренчета растенията постепенно се привикват към стайната температура и влажност.
Младите растения на няколко пъти се пресаждат в по–големи саксии.
Ако следвате горните съвети вкореняването на еписциите е възможно на практика целогодишно.
Вредители: Най – често еписциите биват поразявани от акари, белокрилки и щитоносни въшки.
