Белопероне
Семейство Страшникови (Acanthaceae)
Род – според някои автори в днешно време Белоперонето се включва в род Justicia, а видът В. guttata се приема за синоним на вида J. brandegeanaл.[1]
Степен на оживяемост – Висша.
Степен на крадяемост – Висша.
Ажурна корона, нежна зеленина, съцветия с необичайна форма и практически непрекъснат цъфтеж – това ни дарява белоперонето. В планинските гори на Мексико има около 30 вида белопероне[2] , но само един от тях се отглежда като саксийно растение.
Белоперонето е бабешко растение. За първи път Beloperone Gutatta се появява на цветното изложение в Хановер 1932 г. и предизвиква голям фурор според живите свидетели.
Неговите тънки и гъвкави клонки достигат до 1м височина, покрити са с меки малки листа и завършват със симпатичен цвят. Впрочем самите цветове не са толкова привлекателни, колкото прицветника, бледо-зелен в началото на цъфтежа, а след това яркочервено-жълт. Той е с форма на удължен клас и може да достигне 15 см дължина.[3]
Белоперонето е непретенциозно растение. Зимата се чувства добре при температури не по-ниски от 15 градуса и ограничено поливане, но почвата не бива да пресъхва. В силно отопляеми сухи помещения има известна опасност да загуби листата си, но такива помещения са изключителна рядкост вече в България.
Лятото в светли, умерено топли помещения, с обилно поливане. Към светлината не е особено взискателно, но колкото повече е тя, толкова по-ярък ще стане цвета на прицветника.
За да бъде компактен храст и да цъфти обилно ежегодно се подрязва на 2/3 от дължината. Може да се оформи и щамбово[2] и ампелно[1]. Пресаждане – при необходимост в средна почва (чимовка–листовка-хумус-торф-пясък в равни количества). Всъщност никой не си играе да пресажда белоперонето – направо го подновяват.
Размножаване – изключително лесно чрез резници във вода през цялата година.
Предполагам, че именно поради лесната му крадяемост белоперонето не се продава. Осем-девет месеца след слагането на резниците във вода растението може да цъфне.
Торене – в периода на цъфтеж с 4-5-6. Оформено като храст и сложено пред саксия с жълт пахистахис, белоперонето успешно прикрива оголените му клони и допълва колорита му, поради известното сходство във формата на прицветниците.
