Маранта левконерва (Maranta leuconeura)
Семейство Марантови (Marantaceae)
Марантата е малко тропическо тревисто растение, принадлежащо към групата на марантовите (към която спадат още 3 рода – Калатея, Ктенанте и Строманте). Носи името на венецианския медик Бартоломео Маранта, живял през XVIIIв.
Има изключително красива шарка на листата, които са широки, елипсовидни, с дължина до 15 см. Марантата е ниско растяща и рядко надвишава 20-25 см височина. Цъфти през пролетта и лятото с дребни бледолилави цветчета, които се губят на фона на ярките листа. Характерна е реакцията й към светлината – нощно време листата се завиват и изправят нагоре, а денем заемат хоризонтално положение. Известни са 23 вида, чиято родина са влажните тропически гори на Бразилия. Най-популярните сортове са от вида M. Leuconeura. Основния вид се отглежда рядко – обикновено се избират пъстрите сортове. Ако искате яркочервени жилки, изберете си M. leuconeura erythrophylla (известна още като M. tricolor).
Разновидността с бели жилки е M. leuconeura massangeana – по-ефектна, но не толкова известна, колкото M. leuconeura kerchoveana, която е с обикновени зелени листа с два реда кафяви петна.
Необичайната M. bicolor прилича много на M. leuconeura kerchoveana, но не образува грудки в почвата.
Тайни на успеха
Температура: Марантата се отглежда при температура 20-22 градуса и обича по-влажен въздух – затова е добре да се сади в по-широки саксии, които ще осигурят достъп до въздушната влага на корените. Минимална температура през зимата: 10 С.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата; при пресъхване на почвата, листата се свиват като тръбички и, особено през лятото, трябва да се пръскат. Обвийте саксията с влажен торф.
Вода: Полива се с престояла вода със стайна температура, когато почвата е почти изсъхнала. Почвата трябва да е непрекъснато влажна, но да се пази от подгизване, което ще наруши въздушния й режим. През зимата количеството вода силно се ограничава, особено ако температурата е близка до абсолютния минимум от 10 С.
Светлина: частична сянка, багрите избледняват на ярка светлина. Ако искате да запазите ярка окраската на листата, сложете саксията встрани от прозорците или направо в някое по-тъмно ъгълче на стаята ви, където ще я достига само разсеяна светлина. През зимата преместете на добре осветено, но не и пряко огряно от слънцето място.
Пресаждане: Пресажда се напролет, на всеки две години или ако размерите на растението изискват прехвърлянето му в по-голям съд. Обича силно пропусклива, леко кисела почва, бедна на варовик. Почвата може да бъде смес от пресята листовка, торф, прегорял тор, с малко пясък.
Подхранване: Тори се ежемесечно, но не и през първите медсеци след пресаждането. За подхранване може и ежегодно да се подменя най-горния почвен слой.
Размножаване: Размножава се с издънки, които се отделят от главното растение при пресаждане; може да оставите за няколко седмици във вода или да засадите в саксии, да ги покриете с полиетилен и да държите на топло, докато развият кореновата си система.
Специални проблеми
• Връхчетата на листата са кафяви и сухи. Забавен растеж.
Причина: твърде сух въздух. Потърсете червен акар. Махнете засъхналите листа. Пулверизирайте редовно.
• Листата са извити и на петна. Долните листа са пожълтели.
Причина: недостатъчно поливане. Почвата трябва да е непрекъснато влажна, особено когато растението нараства активно.
• Опадване на листата.
Причина: Твърде сух въздух. Растението е особено чувствително към ниска влажност на въздуха.
• Увехнали и гниещи стъбла.
Причина: Твърде хладен въздух и твърде влажна почва през зимата.
• Обезцветени или изгорели листа.
Причина: Твърде много светлина, особено пряка слънчева. Растението тябва веднага да се премести. Забавянето може да се окаже фатално.
