Блатен аир, акорус, ароматна тръстика (Acorus calamus L.)
Разпространение: Блатният аир се среща като диво растение из мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко. В диво състояние, блатният аир е разпространен в много райони на Азия и по източното крайбрежие на Северна Америка.
Описание: Блатният аир е многогодишно тревисто растение, високо до 150 см., с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре с розов оттенък. Стеблото е изправено, зелено, неразклонено, сплеснато триръбесто.
Листата на блатния аир се развиват снопчесто по върховете на разклоненията на коренищата и са линейно мечовидни, дълги от 60 до 120 см. Цветовете на блатния аир за жълтозелени с прост 6 – делен околоцветник и са събрани в гъсти, дълги до 12 см. кочаноподобни съцветия, които са разположени поединично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като пряко продължение на самото стъбло. Цялото растение издава приятна миризма.
Използваема част: Коренищата на блатния аир се вадят рано напролет – април – май, или през есента – септември – октомври. След изваждане, коренищата се обелват, нарязват се на късове до 10 см. дълги и се сушат на сянка или в сушилня при температура да 40 градуса. Изсушеният блатен аир е бледожълт отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус. Допустимата влажност е 12%. Опакова се в книжни чували или бали.
При изваждане на коренищата на блатния аир трябва много да се внимава те да не се сбъркат с коренищата на блатната перуника (Iris pseudoacorus L.) или на папура (Typha). Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са плоски.
Химичен състав: Блатният аир съдържа етерично масло, което се състои от d-a-пирен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен. В коренището на блатния аир се съдържат още горчивия гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смоли и др. В листата на блатния аир са открити дъбилни вещества и етерично вещество.
Лечебни свойства и приложение: Блатният аир повишава възбудимостта на вкусовите дразнители и усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина, блатният аир се прилага за засилване на апетита и подобряване на храносмилането. По-рядко се прилага при заболяване на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднярка, нередовна менструация и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на коса. Блатният аир се използва в сладкарската и козметична индустрия.
Начин на употреба: 1 кафена чашка нарязани коренища блатен аир се киснат в 300 мл. Вряла вода за 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. За усилване растежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в 400 мл. Винен оцет 15 минути. С отварата вечер се правят фрикции.
Важни правила за билките и тяхното използване
