Бял смил (Gnaphalium uliginosum L.)
Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))
Едногодишно сивовлакнесто растение, 5 – 25 см. Високо от основата силно разклонено. Листата са продълговати 1 – 5 см. дълги, цветните кошнички са дребни, 3-4 мм. в диаметър, събрани на върховете на клонките в снопчета, обвити в лъчисто разперени връхни листчета. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични с хвърчилка. Цъфти от юни до септември.
Расте по влажни места из цялата страна.
Използва се надземната част (Herba Gnaphalii uliginosi), събрана през лятото по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите видове от род Ganphalium, разпространени у нас, на които цветните кошнички образуват класовидни или щитовидни съцветия или са единични.
Белият смил да не се смесва със свещицата – Filago arvensis L. и други видове от този род, които се различават по това, че обвивните листчета на кошничката са тревисти, гъстовлакнести, а не са ципести и лъскави. Растението е богато на каротен (12 – 55 мг%). Установени са дъбилни вещества, следи от етерично масло, смоли, флавоноиди, фитостероли, следи от алкалоиди и др.
Установено е благоприятно действие на корените при високо артериално налягане и гръдна жаба. Маслените извлеци ускоряват заздравяването на различни видове рани и язви.
Билката се прилага отдавна в народната медицина, а през последните 50 години навлезе и в научната медицина. Използва се като средство, улесняващо зарастването на рани (кожни и на стомашната и чревната лигавица), като диуретично, жлъчегонно, нервоуспокояващо, понижаващо кръвното налягане средство и при много други заболявания.
Белият смил се използва най-често под формата на отвара, приготвена от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се накисва за 30 минути в 250 мл. вряща вода. След прецеждане отварата се пие по 1 супена лъжица преди хранене.
Външно се прилагат спиртно – маслени разтвори за лечение на бавно заздравяващи рани.
Важни правила за билките и тяхното използване
