Бял пелин (Artemisia absinthium L.)Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))
Многогодишно сребристо-сиво тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус. Стъблото е 40 – 120 см. високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Листата са двойно и тройно пересто разсечени, в основат с дълги, а в горната част с къси дръжки, като от двете страни са покрити със сребристи власинки. Съцветията са сложни метлици, изградени от многобройни едностранни гроздчета. Цветовете са тръбести, жълти, без чашка. Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен, без хвърчилка или коронка.Цъфти от юли до септември.
Расте по тревисти и каменисти места, из храсталаци и градини в цялата страна, главно в равнините и предпланините. Използват се цъфтящите облистени връхни части (Herba Absinthii), отрязани на около 25 см. от върха. Събират се в началото на цъфтежа.
Да не се смесва с черния пелин – Artemisia vulgaris L., на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, отдолу бели, а цветовете са червеникави.
Стръковете на белия пелин съдържат 0,5 – 2% етерично масло (Oleum Absinthii). Основни компоненти на маслото са кислородни производни на бициклични терпени – алкохолът туйол и кетонът туйон. На тях се дължи благотворното действие на билката, но в по-големи дози тези вещества са отровни.
У нас се срещат още 12 вида пелин – черен, камфоров, приморски, тарос , използван още като подправка в кулинарията и др. Пелинът е едно от най-често употребяваните растения в балканската народна медицина. Експериментално е доказано, че съдържащите се в растението горчиви вещества /абсинтин/ тонизират мускулатурата на храносмилателните органи, увеличават отделянето на храносмилателни сокове и подобряват храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки /туйон, туйол и др./ възбуждат централната нервна система подобно на камфората.
Нашата медицина използва широко билката при гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, анемия ,безсъние, чревни паразити, бронхиална астма, екземи, рани, ухапвания от насекоми и др. Стръковете се поставят между дрехите за ароматизирането им и против молци.
Продължителната употреба на билката може да доведе до атоничен запек. Не трябва да се дава на кърмачки, защото млякото става горчиво. Не е подходяща при болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест. Спиртните разтвори от растението са отровни. Описани са отравяния с така наречената „Пелинова водка“ и аперитива „Абсент“, които са забранени за производство поради голямата си токсичност. За лечебни цели най-често се прилага извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка билка, накисната за два часа в 300 мл вода.
Той се приема по 1 кафена чашка преди обед и вечеря. Използва се и запарка от билката.
Важни правила за билките и тяхното използване
