Балканска чубрица (Satureja montana L.)
Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))
Разпространение: По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик.
Химичен състав: До 2% етерично масло (състои се от карвакрол, парацимол, терпени, неуточнен фенол), слуз, витамин С, танини и др.
Описание: Многогодишно тревисто растение с вдървено при основата стебло и изправени четириръбести цветоносни клонки, високи до 30см., обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3см. дълги, голи или покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели или виолетово розови, двуустни и са събрани по 3 – 5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.
Използваема част: Надземната част, брана преди, по време на или след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Допустимата влажност е до 13%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение: Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, протев повръщане, в някои случаи при бъбречни, чепнодробни, жлъчни и сърдечни болести.
В българската народна медицина чубрицата се препоръчва при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл. Вряла вода и се оставят да киснат около 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Същото лечебно действие има и културната чубрица (Satureja hortensis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се както планинската чубрица.
Важни правила за билките и тяхното използване
