
За да се запазят максимално качествата и силата на билките, трябва да ги събираме внимателно и в точното време, както сушим и съхраняваме правилно.
Трябва и да знаем в коя част от дадено растение се съдържа най-голямо количество от действащите вещества, тъй като те не са равномерно разпределени в цялото растение. В някои видове те са натрупани в листата, в други — в корените, корите, цветовете, плодовете, семената или стръковете, и събирането трябва да се извършва отделно.
Отделните части на растенията трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества от полезните вещества.
Не по всяко време на годината билките съдържат достатъчно лечебни вещества.
Много важно е да знаем кога те могат да се събират – през кое годишно време и през коя фаза на развитието им.
Събирането трябва да извършваме в сухо, по възможност слънчево време, след вдигането на росата.
От особено значение е периодът, през който се извършва събирането.
Например надземните растителни части (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението.
Подземните части (корени,грудки и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край.
За някои растения има значение дори през коя част на деня се извършва събирането.
Билките са особено ценени заради съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови части(пъпки, листа, корени,семена, цветове, плодове.
Събиране на пъпки
Цветните пъпки се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най-богати па биологично активни вещества.
Събиране на листа
Листата се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване.
Събиране на корени
Корените, коренищата, грудките и луковиците се събират през есента, когато цялата надземна част е увехнала, или рано през пролетта, преди да е почнал растежа на растението.
След това корените и коренищата се почистват от пръста, измиват се бързо с течаща студена вода и се отстраняват остатъците от стъблата.
За някои растителни видове има специални изисквания при преработка на корените.
Събиране на плодове и семена
Сухите плодове и семена се берат напълно зрели, но при някои видове, за да се избегне разпиляването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пълното узряване.
Събиране на цветове
Цветовете се събират в началото на цъфтежа. Те могат да бъдат отделни цветове, цели съцветия или отделни части на цвета.
Събиране на стръкове
Стръковете(тревите) се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата с нож или сърп на около 15–20 см от върха надолу. Не бива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата. Стръковете се навързват на снопчета и се сушат.
Събиране на кори
Корите се събират през пролетта, когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделят от дървото. Най-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове от неръждаема стомана.
Почистване
След събиране растителните части се подлагат на първична обработка или почистване. Целта на това действие е да се отстранят случайно попадналите странични примеси или други части от същото растение, избелели или потъмнели части, нападнати от насекоми и др
Сушене
От правилното и своевременно сушене до голяма степен зависи качеството на лечебните растения и запазването на тяхната лечебна стойност.
Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действащите съставки на лечебните растения.
Обикновено нагряването не трябва да превишава 50–60°С, само при сочните плодове температурата може да се повиши до 80°С, което позволява съхраняване на витамините.

Растителни дроги, които съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по-дебел пласт, бавно, при температура до 30°С. Бавно се сушат и дроги, чийто химичен състав се отличава със стабилност и не се поддава на разпадане под влияние на ферменти.
На пряка слънчева светлина могат да се сушат растителни части, които не съдържат багрила — семена, корени и коренища, кори и др.
Листата, цветовете и тревите (надземните части) не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина, тъй като се обезцветяват и не се допускат за употреба.
Бавното сушене се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещения. Това е най-достъпният и лесно изпълним начин на сушене.
Растителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или хартия, или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се поставят една над друга. Сушенето на сянка под навеси или на таван при добро проветряване става бавно, но се получава качествена растителна суровина, която е с много добър външен вид и непроменено лечебно действие.
Ако растителните части, най-често корени и коренища, се събират през есента, когато слънчевите лъчи са слаби, когато времето често е влажно и при естествени условия сушенето е затруднено, могат да се използват и специални сушилни
Малките количества суровина (подземни органи) могат да се сушат при домашни условия във фурната на печката при температура до 60°С.
Сушенето се смята за завършено, когато растителните части (кори, корени, коренища) са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете — когато при стриване образуват фин прах.
Съхранение
Сухите растителни части се опаковат в торбички от плат или хартия, в стъклени банки или в металически кутии. Последните се ползват особено често за съхранение на растителни суровини, които съдържат етерично масло.
Едно от главните изисквания е изсушените лечебни растения да се съхраняват в сухо, проветриво и чисто помещение. Не бива да се забравя, че когато те са сушени при обикновена температура (без загряване до 60°С), действието на ферментите само е задържано и при овлажняване отново се създават условия за тяхното активиране и протичане на разпадни процеси на химичните вещества в растенията.
Необходимо е съхранението да става при условия, при които билките се запазват непроменени по външен вид и по съдържание на лечебните вещества. За тази цел всички неблагоприятни фактори на външната среда — влага, пряка слънчева светлина, липса на проветряване, трябва да бъдат отстранявани.
В противен случай дрогите овлажняват, добиват дъх на плесен, могат да загният и често ги нападат различни вредители — насекоми, червеи, гризачи.
Силно действащите дроги трябва да се съхраняват отделно от останалите. Същото се отнася и за ароматните, които трябва да бъдат отделно от неароматните.
Срокът за съхранение на листа, цветове и треви е по-кратък от този за кори и коренища.
Билките имат и срок на годност който за всяка билка е различен затова трябва редовно да се наблюдават и когато се установи мухлясване, начупване или други нетипични изменения, билките трябва да се унищожат.
Трябва много да се внимава да не се използват развалени билки, защото това може да има лоши последици. Не случайно билкарството е защитено със строги закони относно масовото производство.