Лавандула (Lavandula angustifolia Mill.)
Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))
Силно разклонен, 30-80 см. висок полухраст с многобройни изправени стъбла. Листата са срещуположни, 2-6 см. дълги и 2-6 мм. широки, целокрайни, сивозелени, с подвити ръбове. Цветовете са сивовиолетови, събрани по 6-10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти юли – август.
Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 1000 м.
Използват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях етерично масло (Oleum Lavandulae).
Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30-60%), придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол и други терпени. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.
Прилага се при нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза,мигренозно главоболие. В народната медицина се използва при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно, под формата на бани, лавандулата действа успокояващо. Етеричното масло,приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматичини и невралгични болки. Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.
За вътрешна употреба лавандулата се използва под формата на запарка, като 1 супена лъжица се залива с 250 мл.вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Важни правила за билките и тяхното използване