Лен – Linum usitatissimum L

Време за четене: 2 минути

Лен

Сем. Ленови – Linaceae

Описание: Едногодишно тревисто растение, отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко, цилиндрично, 30-120 см високо. Листата са последователни, линейно ланцетни, приседнали, целокрайни, на върха заострени, 2-4 см дълги. Цветовете са с петлистно небесносиньо венче, 1,5-3 см в диаметър. Тичинките са 5. Плодникът е с петгнезден завръз и 5 стълбчета. Плодът е почти кълбовидна, обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни, сплескани, в единия край заострени, в другия – закръглени, 4-6 мм дълги, кафяви, гладки, лъскави. Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете узряват през юли-август.

Употребяема част: Използува се лененото семе (Semen Lini), събрано в пълна зрелост. За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен. Приложение намират освен целите ленени семена също лененото брашно (Farina Lini) и ленено масло (Oleum Lini).

Химичен състав: Лененото семе съдържа 5-12% слузно вещество, на което се дължи омекчаващото, противовъзпалителното и леко слабителното действие. Извличането на слузното вещество от епидермалните клетки се осъществява чрез накисване в студена вода, без загряване! Съдържа се тлъсто масло (30-45%), в състава на което влизат предимно глицериди на ненаситени висши мастни киселини – линоленова, линолова и олеинова.

Лененото масло действува добре приизгаряния. То е ценен източник за получаване на препарати, съдържащи витамин F (условно така е наречена групата полиненаситени мастни киселини), който е изходно вещество за биосинтеза на простагландините в човека.

За терапевтичния ефект на лененото семе има значение и съдържащият се в него цианогенен гликозид линамарин (около 1,5%), разпадащ се под действието на фермента линамараза на циановодород, глюкоза и ацетон. В стероловата фракция са установени ситостерол, кампестерол, циклоартенол и холестерол. В лененото семе се съдържат около 20–30% белтъчини, 10–25% въглехидрати, органични киселини, ферменти, витамин А и др.

Действие: Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.

Приложение: Гликозидът линамарин активира секрецията и двигателната функция на храносмилателната система и предизвиква мек слабителен ефект без болки и колики. Действието му е особено благоприятно при еластичен запек. Слузните състазки определят проти-вовъзпалителното действие на лененото семе както вътрешно (при възпаление на стомаха, червата, бронхите, пикочните пътища и др.), така и външно (при изгаряне, циреи и др.).

Лененото семе е полезно при болни с нарушена обмяна на мазнините. Може да се прилага в диетата на болни с атеросклероза и при затлъстяване. Съдържащото се в семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.

Начин на употреба: Вътрешно се приема извлек, получен от 1 супена лъжица семена, залети с 400 см³ студена вода. След като кисне 2 часа, се изпива по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Външно се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло. Последното е много подходящо средство при изгаряне, приложено самостоятелно или смесено с варна вода.