Луличка
Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae
Описание: Многогодишно тревисто растение с право, гъсто облистено стъбло, високо 30-100 см . Листата са последователни, приседнали, ланцетно линейни, заострени, 2-6 см дълги и 2-10 мм широки. Цветовете са събрани във връхни дълги гроздовидни съцветия. Венчето е жълто, двуустно, с оранжево петно на изпъкналата част на долната устна и с дълга заострена шпора. Тичинките са 4, от които две са по-дълги. Плодът е яйцевидна до продълговата кутийка. Семената са дисковидни с широко ципесто крило. Цъфти от юни до септември.
Разпространение: Разпространено е по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна.
Употребяема част: Използуват се цъфтящите облистени надземни части (Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха.
Химичен състав: Съдържа алкалоида пеганин с възбуждащо действие върху гладката мускулатура и жлъчегонно действие. изолирани са и флавоновите гликозиди линарин (гликозид на акацетина), неолинарин и пектолинарин. Установени са освен това фитостерол, аскорбинова киселина и други органични киселини.
Действие: Има очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.
Приложение: Билката се прилага при лениви черва като очистително, при нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата жлеза, главоболие, жълтеница и др. Външно се използува при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др. Дрогата е отровна. Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Затова трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол.
Начин на употреба: Използува се запарка от растението. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от оситнената билка с 250 см³ вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 2–3 пъти.
