МАГДАНОЗ – Petroselinum crispum
Магданозът е двугодишно растение от сем. Сенникоцветни с височина до 50 (80) см. Коренът е бял, месест и вретеновиден. През първата година развива приосновна розетка с тъмнозелени листа на дълги дръжки, блестящи отгоре, тройно перести, листчетата – клиновидно яйцевидни, стъбловите листа на дръжки, триделни. Цветовете дребни, бели, събрани в сложни сенници, венчелистчетата – 5 жълтозелени. Цъфти през юли – август.
Родината му е Средиземноморието, но се отглежда като културно растение не само в Европа, но и в Азия, Америка и Австралия. Има приятен своеобразен аромат, дължащ се на етерично масло (0,08% в листата и 2,6% в корените), съставено от пинен и апиол, феноли и гликозида апигенин. Надземната част на растението е богата на витамини – А, Е, С, В1, В2,В6,В15, ниацин. Магданозът съдържа още биотин, фолиацин, флавоноиди, микро- и макроелементи, особено голямо е количеството на калий, желязо и фосфор.
Отглежда се като етеричномаслено, хранително и лекарствено растение.
Лечебни свойства: В народната медицина се използва като средство за повишаване на апетита и освобождаване от газове. Смята се за популярно средство при лечение на жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, сърдечни отоци, нарушения на менструалния цикъл и при лечение на простатит.
Пресният сок и кашица от надземните части на растението се използват местно при натъртвания, подутини, ухапвания от насекоми, за изчистване на лунички и пигменти петна. В съвременната медицина се използва като лечебно-диетично средство. Зеленината и корените се добавят към безсолни и други диетични ястия, за да ги обогатят с витамини и да подобрят вкусовите им качества.
Поради голямото съдържание на витамини и калий магданозът се смята за особено полезен при сърдечни и бъбречни заболявания. Установено е, че пресният сок и отварата от магданоз увеличават секрецията на стомашния сок и имат достатъчно активен жлъчкогонен ефект. Доказано е също, че етеричното масло има пикочогонно действие, а екстракт от корените и листата на магданоза повишава тонуса на гладката мускулатура на матката.
Фитотерапевтите препоръчват магданоза при хиперацидни гастрити (с повишена киселинност), чревни колики, пикочокаменна и жлъчнокаменна болест и при нарушения на менструалния цикъл. С отвара от корени на магданоз се лекуват ухапвания от насекоми. 1 чаена лъжичка счукани семена от магданоз се заливат с 1 чаша преварена вода със стайна температура, след 8 часа течността се прецежда и се приема по 0,5 чаша 3–4 пъти дневно 20 мин преди ядене като жлъчкогонно, газогонно и пикочогонно средство. Като пикочогонно средство магданозът се комбинира много добре с копър.
В кулинарията: Широко използвано в пресен и изсушен вид като подправка за супи и гарнитури, месни ястия и салати, както и при консервиране на зеленчуци.
Внимание! Смята се, че магданозът е противопоказан при бременност, особено за слаби бременни жени, които са склонни към помятане.
