Време за четене: 2 минути
Лечебна медуница

На­ричат я още меча пита, меча стъп­ка, червена игличи­на, маремче

Pulmonaria officinalis L. Сем. Грапаволистни – Boraginaceae

Описание: Многогодишно тревисто растение с с дебело пълзящо коре­нище. Стъблото е леко оребрено право, 20–30 см високо, покрито с разперени четинести власинки. Цъфти от март до май. След прецъфтяване ниско долу до корена се развиват едри, широки елипсовидни листа, изпъстрени със светли петна.

Разпространение: Расте из сенчести храсталаци и влажни широколистни и иглолистни гори, по горски поляни и пътеки в предпланинския и планинския пояс на цялата страна.

Отглежда се и като декоративно растение.

 Употребяема част: Използуват се листата и цъфтящите надземни части.

Да не се смесва с другите 3 вида медуници, разпространени у нас, на които листата са винаги без петна!

Химичен състав: Съдържа до 15% минерални вещества, от които около 1% разтворими и около 4% неразтворими силикати, редица микроелементи и особено манган; слузни вещества, сапопини, 6–10% дъбилни вещества, около 1% алантоин, витамин С, каротен, фитостерол и др.

Действие: Медуницата има противовъзпалително, омекчаващо и диуретично действие.

Приложение: Използува се за лечение на възпалителни процеси на дихателните пътища. Прилага се още при диарии, хемороиди, нощно напикаване. Външно поради противовъзпалителното и омекчаващото действие се прилага за лечение на някои екземи, за промивка на рани.

В народната  медицина се счита за една от най-добрите билки при лечение на туберкулоза.

Начин на употреба: Запарват се две супени лъжици ситно нарязана дрога с 400 см³ вряща вода. Прецежда се след 15 мин. Пие се след подслаждане със захар или мед по една винена чаша три – четири пъти дневно.