Гледичия – Gleditsia triacanthos L.
Сем Бобови – Fabaceae (Leguminosae)
Гледичията е ценен медоносен дървесен вид. Тя цъфти непосредствено след акацията и осигурява получаването на много ароматен мед
Описание: Дърво, достигащо у нас до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове. Листата са перести или двойно перести, 20–30 см дълги. Цветовете са жълтозелени, събрани в сбити гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Те издават много нежен и приятен аромат, който може да се усети далеч от дървото. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб.
Цъфти през юни – юли, а плодовете узряват септември — октомври.
Разпространение: Култивира се често като декоративно и противоерозийно дърво из цялата страна. Произхожда от Северна Америка.
Употребяема част: Използуват се младите листа и плодовете. Листата се берат напролет, когато са свежо-зелени. Плодовете се берат след като узреят и се сушат във фурна на 50 С.
Химичен състав: Листата съдържат алкалоида триакантин с изразено спазмолитично действие, аскорбинова киселина и др.
В плодовете са установени флавонови съединения, сапонини, антрахинонови гликозиди, дъбилни вещества, витамин К и др.
Действие: Установено е, че алкалоидът триакантин действува спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането.
Приложение: Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.
Начин на употреба: Използува се запарка от младите листа при дневна доза една чаена лъжичка листа на 250 см³ вода.
