КОКИЧЕ
Въз снега се е подало
ранно цъфнало кокиче.
Зърна цветенцето бяло
миличкото птиче.
– Здравствуй, цвете ранобудно! –
пиленцето му издума; –
пролет иде, време чудно,
радост в нова шума.
– Здравствуй – зайчето му каза, –
мъх в снега от дълго чопля…
Виждам, пролет се показа:
скоро ще се стопля.
– Здравствуй, прелестно кокиче –
близкий сухи храст застена. –
Скоро пак ще ме окичи
шумица зелена.
– Здравствуй – рече му въздуха, –
песен скоро ще да влее
радост в тишина ми глуха,
слънце ще ме сгрее.
– Поздрав! – там от небесата
витошки орел изграка. –
В старо гняздо, на скалата,
любов пак ме чака.
– Здравствуй! – рече му сърцето. –
Тежки ми са зимни бури… –
Рече и замлъкна клето,
не притури!
1 2