На кокичето

На кокичето

На кокичето,

Иван Вазов

Кокиче белоснежно, о, цвете мило, нежно, любувам ти се аз.

На пролет благодатна усмивчица приятна във тоя ранен час.

Дошло ни си в дни бурни, а небеса лазурни сънуваш, мило, ти.

Кат теб и ние, цвете, бленуваме съгрети от хубави мечти:

Да видим, че се ражда пред нази пролетта,да утолиме жажда за щастие, красота;

Да видим въз земята на вихрите, теглата ден ясен да изгрей.

И Господ от небето в домът ни и в сърцето мир сладостен да влей.

Копнейм –  о, как копнейме!

За радост, за любов, живот да заживейме в труд плодотворен, нов;

Въз пепелта за зидим честити бъднини, конеца веч да видим

на бури, кръвнини.

И в ножница да завре ръка юнашка меч – за мирно дело веч;

в чело венчано с лаври пак мисъл да загрей, нов идеал да зрей…

Таз пролет, нам любима, душата ни мечтай но дълга и без край, без есен и без зима, със безконечен май!

Кокиче белоснежно, дошло в тоз ранний час, о, цвете мило, нежно,

любувам ти се аз.

Иван Вазов 
На кокичето