На кокичето,
Иван Вазов
Кокиче белоснежно, о, цвете мило, нежно, любувам ти се аз.
На пролет благодатна усмивчица приятна във тоя ранен час.
Дошло ни си в дни бурни, а небеса лазурни сънуваш, мило, ти.
Кат теб и ние, цвете, бленуваме съгрети от хубави мечти:
Да видим, че се ражда пред нази пролетта,да утолиме жажда за щастие, красота;
Да видим въз земята на вихрите, теглата ден ясен да изгрей.
И Господ от небето в домът ни и в сърцето мир сладостен да влей.
Копнейм – о, как копнейме!
За радост, за любов, живот да заживейме в труд плодотворен, нов;
Въз пепелта за зидим честити бъднини, конеца веч да видим
на бури, кръвнини.
И в ножница да завре ръка юнашка меч – за мирно дело веч;
в чело венчано с лаври пак мисъл да загрей, нов идеал да зрей…
Таз пролет, нам любима, душата ни мечтай но дълга и без край, без есен и без зима, със безконечен май!
Кокиче белоснежно, дошло в тоз ранний час, о, цвете мило, нежно,
любувам ти се аз.
На кокичето
