Пахира (Pachira (Pachyra) aquatica)
Семейство Слезови (Malvaceae)
Разпространена е в Мексико и тропическата част на Южна Америка, където расте по протежение на реките. На височина достига до 20 м. Роднина е на боабаба. В началото е била наречена Суринамско водно какао. Младите листа и големите бели цветове понякога се използват като зеленчуци. Плодовете са дълги 15-30 см яйцевидни вдървенели шушулки, които се разпукват при узряване. Семената са мазни и могат да се консумират сурови или печени. Вкусът им е като на фъстъци.
Пахирата не е претенциозна за отглеждане. Изискванията й са хранителен субстрат, достатъчно вода и умерено осветление. Да се засенчва от силните слънчеви лъчи. Цветовете са бели или кремаво-зеленикави. Достигат 20 см.
Растението има характерно удебеляване в долната част на стъблото, чийто размери и състояние в известна степен зависят от условията на отглеждане. Вътре в удебелената част има кухина, в която се натрупва вода – растението използва при нужда запасите от влага, затова пахирата може да изтърпи пресушаване на почвата, но много лошо понася излишното поливане.
Заради специфичния строеж на стъблото, наричат пахирата и бутилково дърво. Растението има сложноперести, кожести листа с тъмно зелен цвят. В стайни условия цъфти рядко. Цветовете са бели, изключително оригинални и огромни – до 35 см, събрани в едро съцветие. След цъфтежа образува плодове с овална форма и кафяво-зелен цвят.
Пахирата може да се отглежда като единично растение, но трябва да се има предвид, че едва след няколко години се разклонява и образува странични стъбла. В магазините често може да се срещне пахира с няколко преплетени ствола. Като правило това са скъпи растения, тъй като отглеждането им изисква много усилия и дълго време, за да се формира такава форма – няколко млади здрави растения постепенно се преплитат и това не става за една година.
СЪВЕТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО
Температура: Умерена или топла, през зимата оптималната е около 14-15°C, минимум 10°C.
Светлина: Ярка разсеяна светлина, с известно количество преки слънчеви лъчи, понася и лека полусянка. Пахирата расте добре на източен или западен прозорец. Ако е на южен прозорец, изисква засенчване в най-горещите обедни часове.
Поливане: През пролетта и лятото – умерено, горният слой почва трябва да засъхне до следващото поливане. През зимата се полива по-рядко, колкото да не пресъхне почвата изцяло. При недостиг на влага, листата на пахирата губят тургора си и увисват. При излишно поливане стъблото може да загние. Водата за поливане трябва да е мека и топла. Добро решение е да се използва преварена вода, тъй като водопроводната може много бързо да направи грозни петна върху листата.
Подхранване: През периода от април до август – веднъж на 3-4 седмици се подхранва с тор за стайни растения в обичайните дози, предписани от производителя.
Влажност на въздуха: Пахирата не понася сухия въздух в помещенията, реагира добре на редовното пръскане с пулверизатор.
Пресаждане: В млада възраст пахирата се пресажда всяка година, възрастните растения – на 2-3 години. Използва се недълбок съд, но достатъчно широк, тъй като корените на пахирата не са дълбоки и в дълбока саксия растението боледува и расте лошо. Използва се в равни количества градинска пръст, едър речен пясък и торф, малко счупена керемида и парченце въглен. За по-възрастните растения се намалява количеството на пясъка, почвата за тях трябва да е по-плътна. Задължително е саксията да има добър дренаж от дребни камъчета или керамзит. Ако не искаме да стане прекалено висока, пахирата може смело да се подреже – най-добре е това да стане в ранна пролет.
Размножаване: Чрез семена рано през пролетта или от клонче през август. При размножаване със семена, те трябва да са пресни, тъй като тогава кълняемостта им е по-добра; почвата се нуждае от подгряване до температура 25-27°C. Семената се поставят в широк плосък съд, почти не се засипват с почва и се пръскат с топла вода. Съдът се покрива със стъкло или полиетиленов плик, като периодично се проветрява и се избърсват образувалите се капки вода. Семената покълват за около 3 седмици.
Проблеми: Омекване и почерняване на стъблото се появява при излишно поливане, особено в студено време, през есента и зимата. Краищата на листата изсъхват и покафеняват – причината може да е прекалено сухият въздух, студено течение при проветряване или недостатъчно поливане.
Листата се завиват, стават меки и с кафяви краища – причината вероятно е прекалено ниска температура в помещението или голяма разлика между дневната и нощна температура – през деня – прекалено топло, през нощта – много студено.
При недостатъчна светлина, ако пахирата е разположена далеч от прозореца, стъблотго й се изтегля и „бутилковото“ удебеляване почти изчезва.
Светли сухи петна върху листата – прекалено интензивно осветяване или слънчево изгаряне. Пахирата се нуждае от засенчване и предпазване от обедните преки слънчеви лъчи през лятото. Вредителите, които най-често нападат пахирата, това са червен акар, особено, когато в помещението въздухът е прекалено сух и горещ и щитовидни въшки.
