Водна детелина (блатен трилистник, горчивче) (Menyanthes trifoliata L.)
Многогодишно тревисто блатно растение с дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1 – 1,50 см. Цветоносното безлистно стъбло е високо 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели, плодът е едрозърнеста яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август. Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища в планинския и по-рядко във високопланинския пояс.
Използват се листата (Folia Menyanthidis,Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см. Листата на водната детелина съдържат горчиви гликозиди от иридоиден тип – логанин, сверозид, ментиафолин и др. От дрогата са изолирани флавоноидните гликозиди рутин, хиперин и трифолин. Съдържат се 3 – 8% дъбилни вещества, тлъсто масло, витамин С, каротин и др. Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва й се способността да успокоява централната нервна система.
Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо тонизиращо и подобряващо храносмилането действие. Използва се при захарна болест, подагра, равматизъм, глистни и трескави заболявания и др. Прилага се като запарка. Дозата за един ден (приета три пъти, половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 мл. вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.
Важни правила за билките и тяхното използване
