Бял имел, клейник (Viscum album L.)
Разпространение: По клоните на овощните и на други широколистни и иглолистни дървета, най-често в Източна България, в останалите райони на страната по-рядко.
Описание: Малко, полупаразитно вечнозелено храстче с почти сферична коронка, което се прикрепва към клоните на дърветата посредством кореноподобни образувания. Имелът е едно от особените видове паразитни растения, защото има зелени листа, с които може да извършва фотосинтеза, но се нуждае от растение гостоприемник, за да поема от него вода и минерални соли. Затова се нарича полупаразит.
Стъблото е голо, виловидно разклонено, както и клонките, членесто, високо до 50 см. Листата са бледозелени, кожести, срещуположни, обратно яйцевидно ланцетни да тясно ланцетни, приседнали по върховете на клонките. Двудомно растение. Цветовете са еднополови, събрани най-често до 3 (5 – 6) заедно, в основата между клонките. Плодът на имела представлява кълбеста, сочна, едносеменна лъжлива ягода, голяма колкото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла и прозрачна. Имелът цъфти през март и април.
Използваема част: Младите клонки заедно с листата, при това само на имел, който се развива по иглолистните дървета. Режат се на разстояние 25 см. от върха през периода от септември до март. След почистването, клонките на имела се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушеният имел е със зелено – жълтеникав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност до 12%. Опакова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Химичен състав: Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискалбин, вискалбин, тирамин, инозит, урсон, мазнини, витамин С, провитамин А, серингинин, смолисти и дъбилни вещества и др.
Лечебни свойства и приложение: Белият имел притежава свойството да понижава чувствително кръвното налягане, да преодолява спастични състояния (главно в детска възраст) и да действа кръвоспиращо. Употребява се за лекуване на повишено кръвно налягане, артеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми на епилепсия); имел, бран от бреза (детски спастични състояния, главоболие, невралгии); за лекуване на маточни кръвоизливи, продължителна и болезнена менструация, кръвоточение от носа.
В българската народна медицина имелът се употребява още при неволно треперене, болести на далака, за забременяване (заедно с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките. Плодовете на имела се взимат при виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.
Начин на употреба: 1 супена лъжица ситно нарязани клонки с листа се варят 10 минути в 500 мл. вода. Прецедената отвара се пие по 1 чаена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Плодчетата се вземат по 1 – 2 след ядене с вода. Поради това, че плодчетата на имела са отровни, не е желателно да се вземат продължително време.
Важни правила за билките и тяхното използване
