Зърнастец – Frangula alnus Mill. (Rhamnus frangula L.)

Сем. Зърникови –  Rhamnaceae

Описание: Храст или дърво с височина до б м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6-9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковндни, отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май-август, а плодовете узряват юли-октомври.

Разпространение: Разпространено е из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.

Понякога се смесва с кори от други дървета: елша – Alnus giutinosa (L.) Gaertri., зърника – Rliamnus cathartieus L, гроздовидна череша – Padus racemosa (Lam.) C. Sclmieder, и разни видове върби – Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).

Не трябва да се събира и планински зърнастец – Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца – вишневочервено оцветяване.

Употребяема част: Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пролетта (март-април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100°С в продължение на 1 час.

Химичен състав: Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антранола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин – до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгулаемодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).

Действие: Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.

Приложение: За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви – безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.

Начин на употреба: Корите се прилагат в отвара, получена от 1-3 супени лъжици надробена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.