Бъзак (тревист бъз) (Sambucus ebulus L.)
Многогодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблото е високо 50-200 см. изправено, с мека шуплеста сърцевина. Листата са нечифтоперести с 9-11 (5-13) заострени, напилени листчета. Цветовете са бели или бледорозови. Плодът е черен, сферичен, блестящ, около 4 мм в диаметър с червеникъв сок и 3-4 костилчици. Цъфти през юни – юли, а узрява през септември – октомври.
Разпространен е из цялата страна до 1800 м. надморска височина. Използват се плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).
Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете – антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
Има диуретично, антимикробно и потогонно действие.
Растението се използва от дълбока древност при много и различни заболявания: отвара от корените – при бъбречни заболявания; запарка от цветовете – при трудно уриниране и за изпотяване; чай от листата – при чревни колики; гъст екстракт от плодовете – при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.
Запарката и отварата се правят при съотношение 5-10 гр. билка на 300-400 мл.вряща вода. Пие се по една кафена чашка 3 пъти дневно.
Важни правила за билките и тяхното използване
