Дяволска уста (Leonurus cardiaca L.)
Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))
Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см. с четириръбесто надлъжно набраздено кухо стъбло. Листата са длановидно нарязани. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на горните листа и образуват прешлени. Съцветието е класовидно. Венчето е светлочервено и е около два пъти по-дълго от чашката. Горната устна на венчето е продълговата, извита, а долната е триделна, с къси, тъпи дялове. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември. Да не се допуска примес с вида Leonurus marrubiastrum L., чиито листа са цели и венчето не е по-дълго от чашката. Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м. надморска височина.
Използва се цъфтящата надземна част заедно с листата (Hebra Leonuri). Основни биологично активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вещества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.
Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения.
Прилага се при повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения.
В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менстурация, анемия и др.
Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките – леунорин. В домашни условия се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога в 500 мл. вряща вода. Пие се по една водна чаша 3-4 пъти дневно.
Важни правила за билките и тяхното използване
