Цикламен акар (Tarsonemus pallidus)
Цикламените акари са насекоми, едва забележими с невъоръжено око. Основно поразяват цикламите, но се срещат също така при шефлера, теменужки, каланхое, мушкато и някои други видове цветя. Обичат влажния въздух. Представляват дребни паякообразни. Когато са много, те приличат на слой прах по долната повърхност на листата. Поразява различни цветя: циклама, импациенс, мушкато, сенполия. Нападнатото растение спира да расте, краищата на листата се извиват, стъблата се изкривяват, цветните пъпки увяхват. За разлика от червения паяжинообразуващ акар, този вредител обича влажните условия. Пръскането с обикновени инсектициди не дава резултат и следва да премахнете поразените листа.
Цикламеният акар, в сравнение с червения паяжинообразуващ акар, по-трудно се забелязва върху растенията, тъй като цикламените акари са значително по-малки като размер и се крият в ъгълчетата на листата. Освен това, за разлика от червените паяжинообразуващи акари, цикламените обичат висока въздушна влажност и по-прохладна температура.
Това е вредител – монофаг, т.е. не напада други видове растения. Невъзможно е с невъоръжено око да се видят отделните насекоми. Голямо натрупване на тези акари на едно място изглежда като слой прах на долната повърхност на листата.
Външни признаци на поразяването: За поразени от вредителите растения свидетелстват кафяви или изсъхнали връхчета на филизите, извиване, деформиране и изсъхване на листата. При сенполията се наблюдава удебеляване на листата, при юката – налеп върху листата, който прилича на брашно. По цветовете се появяват петна, те се деформират и изсъхват още на пъпка.
Профилактични мерки: На практика само редовното разглеждане и контрол върху листата може да се окаже своевременно начало на борбата с вредителите.
Способи за борба: Изрязване на поразените части на растението, ако растението е силно заразено – по-добре е да се изхвърли.
Могат да се използват системни инсектициди – както за пръскане, така и за внасяне директно в почвата.
