Естрагон (тарос)

Време за четене: 2 минути
Естрагон (тарос)

Естрагон , още Тарос  (Artemisia dracunculus)

Многогодишно тревисто растение с дървенисто коренище от сем. Сложноцветни. Познат у нас и под името тарос. Стъблата са тревисти, изправени, наребрени, в средната и връхната част разклонени, високи 50–125 см. Листата – ланцетни, цели, рядко на върха триделни. Цветчетата дребни, белезникави или жълти, събрани в закръглена кошничка. Семената са дребни, белезникави или жълти, събрани в закръглена кошничка. Цъфти през юли – август.

Развива се добре по южни склонове и затънтени места с обилна почвена влага. Той е непридирчиво растение, което може да расте на едно място 10–15 години. Младите филизи се появяват рано през пролетта. Те и листата съдържат много витамини и етерични масла, които придават на естрагона приятен освежаващ и пикантен вкус.

В народната медицина се използва като средство за подобряване на храносмилането, за лечение на скорбут и отоци.

В съвременната медицина се препоръчва като средство за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Спиртните извлеци от корените му се използват като успокояващо и противоконвулсивно средство. Установено е, че приемането на 1–2 супени лъжици екстракт от естрагон 15–20 мин преди ядене подпомага нормализирането на киселинността на стомашния сок. Има антидиабетично, хепатитозащитно, противовъзпалително и антиоксидантно действие.

В кулинарията ситно нарязаните листа на естрагона се добавят в салати, към супи и основни ястия. Сушените листа и стръкове се използват за подправяне на туршии и маринати. От естрагон могат да се приготвят различни безалкохолни напитки.

Събирането на листа и млади стръкове за подправките става 2–3 пъти годишно, преди да се развият пъпките. Най-често се отрязват върховете (20–30 см). Сушат се на сянка.