Лютива мента (Mentha x piperita L. (Mentha aquatica x spicata))
Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))
Ултивирано многогодишно хибридно тревисто растение с разклонено от основата стъбло, високо 30-90 см. Листата са яйцевидни, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етерично-маслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия.
Плодът е съставен от четири орехчета. Цъфти през юни-юли. Отглеждат се различни сортове. В България са разпространени 6 диворастящи вида от род Mentha, някои от които се използват в народната медицина.
Използват се листата (Flora Menthae piperitae) и стръковете (HebraMenthae piperitae).
Лютивата мента съдържа 1-3% етерично масло (Oleum Menthae) с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50-60% ментол, като част от него (до 20 %) е в естествена форма. За качеството на маслото има значение наличието и на други съставки, като кетона жасмон.Приятната си миризма ментата дължи на кетона ментон. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол и др. В листата се съдържат 6-12% танини, горчиви вещества, никотинова киселина и др. Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действат успокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.
Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене,повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прилагат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаление на дихателните пътища.
Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 мл. вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.
Важни правила за билките и тяхното използване
