Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.)
Семейство Пиренови (Ericaceae)
Вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Стъблата са до 150 см. дълги, гъсто облистени. Лисата са обратно яйцевидни, с клиновидна основа, кожести, целокрайни, с меки къдрави власинки по ръба, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Плодът е яркочервен, кълбовиден, сухомесест, с 5 – 7 костилчици. Цъфти юни – юли.
Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини.
Използват се листата ( Folia Uvae-ursi).
Съдържат фенолните гликозиди арбутин и металарбутин (около 10%), 20% дъбилни вещества,галова и елагова киселина , флавонолови гликозиди и гликозид на мирицетина, тритерпеновата урзолова киселина, която за първи път е била изолирана от листата на мечото грозде, откъдето идва названието й.
Листата на мечото грозде се прилагат отдавна при бъбречни заболявания – получава се успокояване на болката и изхвърляне на песъчинките от пикочните пътища. Използва се много често за дизинфекция на пикочнита пътища предимно при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни.Билката е основна съставка на диуретичните чаеве.
Използва се отвара от билката, която се вари 5 минути. Ако се вари по-дълго, се извличат много танини, които дразнят лигавицата на храносмилателната система. Обикновено чаят се приготвя от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 нощ в 1/2 л. студена вода. Сутринта извлекът се кипва за 5 мин., прецежда се и се приема по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно след ядене. Тъй като действието е по-силно при алкална урина, препоръчва се към отварата да се прибави 1 лъжичка сода бикарбонат.
Важни правила за билките и тяхното използване
