Най-често срещаните термини в отглеждането на растения
Ареола – малко, добре изразено място по стълбото на кактуса, обикновено с власинки или подобно на възглавничка. От ареолите излизат бодлите.
Братене – разрастване на страничните пъпки на централното стъбло. За начало на тази фаза се приема показването на първия брат под колеоптила или влагалището на първия зелен лист. Този процес започва непосредствено след залагането на възела на братенето.
Вегетационен период – периодът, през който растението активно нараства и се развива-образува нови стъбла, листа, цветове и плодове.
Венче – част от цвета, съставена от определен брой свободни или сраснали се обагрени листенца (венчелистчета). На тях се дължи основният декоративен ефект на цвета.
Венчелистче – листче от венчето с багра, различна от зелената.
Въздушен корен – корен, който се развива от стъблото над равнището на почвата. Въздушните корени често се образуват по възрастните екземпляри на растенията.
Въздушна луковичка – малка луковица, която се образува по стъблото, в пазвите на листата или на цветните дръжки. Например лилията.
Грудка – видоизменен орган за натрупване на резервни хранителни вещества и вода. Може да е месест корен (напр. Далия) или издуто подземно стъбло. Служи за размножаване.
Гъба – примитивна форма на живот, позната като най-честия причинител на инфекциозни болести-брашнеста мана, сива плесен.
Движение на водата по капилярен път – естествено движение на водата нагоре по най-тесните празнини в почвата, наричани капиляри.
Двугодишно растение – растение, което завършва жизнения си цикъл в продължение на 2 години (два вегетационни периода).
Диск – централната част на съцветието кошничка,съставено от къси тръбести листчета.
Длановиден лист – лист с няколко дяла или листчета,които излизат от една точка-подобно на длан.
Дренаж – парче от счупена саксия, чакъл, перлит или други на дъното на саксията, които улесняват оттичането на водата.
Едногодишно растение – растение,което завършва жизнения си цикъл в продължение на един вегатационен период и загива.
Етиолирал – с ненормално издължен растеж, с големи разстояния между листата по стъблото при растения, расли на твърде малко светлина или твърде приближени едно до друго.
Закаляване – постепенно привикване към по-студени условия.
Издънка – стъбло, което се развива от корен или подземно стъбло.
Инсектицид – химикал за борба с вредители.
Катерливо растение – за да порасне нагоре, се прикрепя към опора чрез различни приспособления-мустачки, вендузи, коренчета.
Кисела среда – почва,която съдържа малко или не съдържа варовик и е с pН<6.5
Калододии – видоизменено стъбло, което е приело формата на лист, напр. игловидните листа на аспарагуса.
Класовидно съцветие – съцветие, състоящо се от ос, по която са разположени цветове без дръжки.
Коренище – видоизменено стъбло, което расте хоризонтално под или на повърхността на почвата.
Ксерофит – растение,което може да живее при много сухи условия.
Листна петура – разширената част на листата.
Луковица – видоизменен орган, в който се натрупват резервни хранителни вещества.Обикновено се образува под повърхността на земята и се използва за размножаване. Истинската луковица се състои от месести люспи – видоизменени лиса и от дънце-видоизменено стъбло.
Луковичка – малка луковица,която се образува в основата на възрастна луковица (напр. Зюмбюл, Гладиола).
Медена роса – лепкав, сладък секрет, който насекоми като щитоносната въшка и оранжерийната белокрилка отделят и оставят по растенията.
Междувъзлие – частта от стъблото между два възела.
Микроклимат – толината и влагата на въздуха в близост до дадено растение. Може да се различава значително от общия климат в стаята.
Млечен сок – сок, който растението отделя при нараняване или при отрези на стъблото.
Многогодишно растение – растение, което при нормални условия живее три или повече години.
Мулчиране – поставяне на слой от органичен материал около стъблата на многодишните растения. Този защитен слой се нарича мулч. Най-често бива органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага върху почвата около стъблата на растенията. Той се поставя с цел да запази влажността и да регулира темепературата на почвата. Мулчирането е един от най-ефективните начини за поддържане на здравето на растенията.
Мустаче – тънко разклонение или лист, които се прикрепва до близки подпори чрез увиване.
Налеп – есествено брашнесто или восъчно покритие по листата на някои растения.
Неорганичен – химикал или тор,който не е получен от жив източник.
Нерватура – всички жилки по растението – стъбло, листа, цветове, които образуват проводяща система.
Неутрален – нито киселинен, нито алканен, рН 6.5-7.5
Овлажнител – съоръжение, което повишава влажността на въздуха в помещение.
Око – неразвита растежна пъпка или център на цвят.
Органичен – химикал или тор, получен от жив източник.
Пазва – връзката между горната повърхност на листа и листната дръжка и стъблото, на което се намира. В пазвата на листа има вегатативна пъпка, от която се развива ново разклонение или цветна пъпка.
Пензиране – отстраняване върха на нарастване на стъблото,за да се разклони растението.
Перест лист – листчета или листни дялове, наредени от двете страни по дължина на централната жилка.
Период на покой – период, през който растението спира да расте, листата опадват частично или изцяло. Обикновено (но не винаги) е зимата.
Пикиране – преместване на разсад от мястото, където е бил засят в други съдове, където може да се разположи на по-големи разстояния или всяко растение поотделно.
Плодник – женските репродуктивни органи на цвета.
Покълване – първият стадий от развитието на растението от семе.
Прашник – частта от цвета, където се образува прашец. Горната част на тичинката.
Пресаждане – преместването на растение в саксия с подходяща големина, която да позволи продължително развитие на корена.
Присаждане – процесът на съединяване на стъблото или пъпката на едно растение към стъблото на друго.
Пълзящо растение – основните му стъбла са разположени хоризонтално по почвата и се вкореняват при допир с нея.
pH – мярка за киселинност и алкалност на почвения разтвор. При стойност под 6,5 почвата е с кисела реакция, а над 7,5 – с алкална.
Разклоняване – развитие на пъпките в пазвите на листата след премахване връхната точка на растеж.
Резник – част от растение (стъбло, лист или корен), която може да се използва за създаване на ново растение.
Системен фунгицид – препарат против гъбни заболявания, който въздейства като прониква в проводящата система на растението.
Скарификация – механична или химична обработка на твърди семена с цел нарушаване целостта на обвивката за преодоляване на физичния им покой и ускоряване на тяхното покълнване.
Спора – репродуктивна клетка при нецъфтящи растения, напр. папрати.
Спорт – растение,което показва ясно изразено и наследимо отклонение от родителя си по определени белези; мутация.
Стимулатор за вкореняване – химикал на прах или течен, който засилва образуването на корени в основата на резник.
Стратификация – обработка на семената, включваща престой при определени условия (срок, температура, влажност, достъп на въздух), с цел преодоляване на морфологичния, физиологичния и механичния покой и ускоряване на покълнването им.
Сфагнов мъх – мъхове от рода Сфагнум (Sphagnum), които се използват изсушени,стрити и пресяти.
Сълзене – изтичанена сок от отрязани растителни тъкани.
Тичинка – мъжките репродуктивни органи на цвета.
Торф – частично разложен мъх сфагнум или острица, които се използват при приготвяне на почвени смески. Задържа вода и въздух.
Транспирация – загуба на вода през устицата на листенцата.
Увивно растение – растение, чието стъбло се увива около опора, за да расте добре.
Устни – горен разшиен край на тръбест или камбанковиден цвят.
Форсаж – принудително изменение на времето на цъфтеж на растението.
Фунгицид – химикал, който лекува болести, причинени от гъби.
Хибрид – растение, чиито родители са от различни сортове, разновидности, видове или родове, но не и от различни семейства.
Хидропоника – метод за отглеждане на растения без почва, снабдявани с хранителни вещества, разтворени във водата.
Хигрометър – инструмент за измерване относителната влажност на въздуха.
Хлороза – ненормално пожълтяване или побеляване на листата поради намаляване на съдържанието на хлорофил.
