Фитонцидите
През 1928 г. Александър Флеминг случайно открива, че плесенната гъбичка на име Пеницилиум нотатум има свойството да убива причинителите на гнойни инфекции – стафилококите. По- късно от същата плесен е изолиран антибиотикът пеницилин.
По същото време изследователска група под ръководството на Борис Токин работи над един привидно друг проблем. Наблюдавайки развитието на дрождите, екипът отбелязва, че кашичка от кромид лук влияе от разстояние върху жизнената им дейност, като подтиска тяхното размножаване, а когато лучената каша била по- голяма, дрождите загивали. Учените предположили, че това се дължи на някакви летливи вещества, които се отделят от надробения лук. Бил проведен следният прост опит: Под стъклен похлупак поставили чаша с прясно счукана чеснова луковица и друга с вода, изобилстваща от разнообразни микроорганизми. Въпреки, че двете чаши били на разстояние една от друга, само след няколко часа наблюдаваната под микроскоп капка, взета от чашата с вода, показала, че микроорганизмите са загинали.Летливите съединения от счукания чесън са проникнали във водата и са причинили смъртта на всички микроорганизми. На тези съединения Токин дал названието фитонциди (от гръцки фитон – растение и цидо – убивам).
Днес, почти век след откритието на проф. Токин, задълбочени научни изследвания показват, че фитонцидите са широко разпространени сред природната растителност. Те са установени в чесъна, лука, лютичето, червените пиперки, копривата, доматите, гроздето, касиса, морковите, картофите, ореховите листа, цитрусовите плодове, хряна, пелина, ряпата, дивия божур, люляка, лавандулата и особено много в листата на евкалиптовите, дъбовите, липовите, кедровите и боровите дървета (бор, ела, смърч, мура и т.н.), в пъпките на тополата и бялата акация.
Водните, алкохолните и маслените екстракти от много растения (предимно от листата и плодовете) имат бактерицидно, 
противовирусно, противоплесенно и противогнилостно действие. От дивите плодове такова действие имат: хвойната, боровинките, бъзът, конският кестен, обвивката на ореха, киселицата, вишнята, трънката, дрянът и др., с което от една страна се обясняват въпросите за тяхната трайност, а от друга – използването им от народната медицина като ефикасно лечебно средство при редица заболявания.
Установено е времето, за което започва да се проявява действието на фитонцидите при контакт със съответните микроорганизми. Например при хвойната, боровинката, конския кестен и бъза то е 5 мин., при ореха и киселицата – 10-12 мин., при трънката и дряна – 15 мин., при липата – 40 мин., при вишнята – 90 мин. и т.н.
Заедно с намиращите се в някои плодове консервиращо действащи киселини (бензоена, салицилова, сорбинова) фитонцидите забавят развитието на много видове микроорганизми, с което се обяснява, че както самите плодове, така и получените от тях желета, мармалади, конфитюри и сладка не плесенясват, а в сравнение с другите плодове и по- бавно ферментират. На обикновено окисляване фитонцидите са доста устойчиви, но при температура над 90 С започват отчасти да се разпадат. При 130 С фитонцидите напълно се разпадат. По фитонцидното си действие дивите плодове отстъпват само на чесъна и кромида.
Фитонцидите могат да бъдат както летливи, така и нелетливи. Растенията ги изработват постоянно или само в момент на опасност. Борът и другите иглолистни растения постоянно изработват в листата си летливи фитонциди. Освен това смолата, с която е пропита цялата дървесина на стеблата и клоните, също съдържа летливи фитонцидни вещества. Изпарявайки се, те създават особения, характерен за иглолистните гори аромат. Известни са изключително лечебните свойства на въздуха в иглолистните гори, съдържащ огромно количество летливи фитонциди. Един единствен екземпляр от смрика или хвойна отделя за едно денонощие 30 г летливи фитонциди, а 1 хектар гора от същите видове – 30 кг, което е достатъчно за прочистване от микроби, мухи и комари на въздуха на един средно голям град.
Свойството на “боровия въздух” да възстановява здравето е известно отдавна. Игличките на бора и кората му отделят етерично масло, което съдържа фитонциди и убива микробите. Не случайно белодробните санаториуми се строят в борови гори. Освен това дървесината, кората и игличките на бора съдържат друг много важен продукт – смолата. Изтичайки от срязаната кора, отначало смолата е светложълта и съдържа силно миризливо етерно масло терпентин, но на въздуха част от него се изпарява, смолата се втвърдява и закрива с кристалната си повърхност повреденото място. Терпентинът е старо средство против простуда, ревматизъм, заболявания на горните дихателни пътища. Изрезките от дървения материал също се използват. От тях се получава боров катран, който се употребява за лекуване на екземи и други кожни заболявания.
Лечебни свойства имат и боровите връхчета или пъпки. Те се събират рано напролет, когато са още здраво залепнали със смола. Сушат се на сянка. Боровите връхчета съдържат лечебно етерично масло, смола, горчиви и дъбилни вещества и витамин С. Отварата от тях е много полезна при кашлица, тъй като има противомикробно, противовъзпалително и дезинфекциращо действие.
Рецепта от народната медицина: 10 г сухи борови връхчета се заливат с чаша хладка вода и се варят в похлупен съд. Оставят се да киснат в отварата 2 часа и след това течността се прецежда. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно при бронхит, хронични заболявания на горните дихателни пътища и като диуретично средство. С парите от врящата отвара могат да се правят инхалации при ангина, фарингит, белодробни заболявания.
Стайните растения също изработват фитонциди и пречистват въздуха. Така например е установено, че бегонията и мушкатото намаляват съдържанието на бактерии в околния въздух до 43%, киселата трева – до 59%, дребноцветната хризантема – до 66%.
Всички тези излъчвани от растенията летливи фитонциди, като се вдишват, спомагат за дезинфекцията на белите дробове, имат противоалергично и противовъзпалително действие.
С много силно фитонцидно действие се отличават евкалиптовите дървета. Преведено на български името евкалипт означава „хубав въздух“. В родината им Австралия, ги наричат дървета на живота или дървета на чудесата, тъй като със своето фитонцидно действие убиват не само микробите, но и комарите. Доказано е, че отделяните от листата на евкалипта, от пъпките на тополите, от цветовете на бялата акация и от сока на някои ябълкови сортове фитонциди подтискат развитието на вируса на грипа.
Изследванията на проф. Токин показват времето за загиване на микроорганизмите от фитонцидното действие на някои
растения: дъб, лимон, портокал, мандарина, песъкиня – 5 мин., тис – 6 мин., габър – 7 мин., орех – 18 мин., бреза – 20 мин., домат – 35 мин., чесън и кромид лук – 2 мин.!!!
Изследователката М. Комарова направила прост, но много интересен опит. Тя внесла в помещенията на детска ясла клончета от северна бяла ела. Количеството на стрептококите в стаите намаляло средно 10 пъти. С такива клонки тя успяла да обеззарази въздуха, съдържащ причинителите на коклюша. Почти 3 пъти се намалява количеството на микробите в помещение, където са внесени клонки от растението туя. Разкриват се големи възможности за профилактика на различни заболявания чрез аерозолно разпръскване на приятно ухаещи летливи фитонциди в затворени помещения.
Обширни изследвания са проведени в необятната сибирска тайга. Учените са установили, че съществува сезонна и дневна динамика на фитонцидната активност – сибирската тайга излъчва най- много фитонциди от юни до август, т.е. през периода на най- активния растеж на вегетативната маса (особено между 15 и 16 часá), като постепенно активността се снижава към края на вегетационния период.
