Из размислите на една жена

Време за четене: 2 минути

размислите на една женаИз размислите на една жена
1. Този сезон няма да оставя далиите да си растат на воля и да ми станат по 2 м, задушавайки всичко друго околовръст. Ще ги пензирам на четвърто листо, че да са по-поносими на ръст.

2. Никога повече цинии по бордюрите! В началото баха мънички и милички, после избуяха, стигнаха ми до раменете и направо не можеше да се минава от тях.

3. Сакъзчетата – само един вид, алпийски. Няма да ги редувам с обикновени, защото е грозно.

4. Мушкато, засадено в градината, вирее само ако е на пълно слънце. На шарена сянка – не става.

5. Бегониите. Няма да засаждам от мързел грудките направо в градината, защото много бавно се развиват. Ще направя като по-миналата година – първо в малки саксийки и чак когато пораснат около педя – в градината. 

6. Тъп се оказа замисълът да засадя гладиоли зад далии. Не, не стават по-високи. Въобще не цъфтят, защото далиите се развиват по-бързо от тях и ги засенчват.

7. Ще изкореня до крак всички мирабилиси. Няма спасение от това животно. Цъфти чак в края на сезона, става огромно, но пилее семена из цялата градина и после цяла пролет пълзиш на четири крака да ги скубеш.

8. Вече преместих всички налични рози на специално отделен за тях терен. Не умея да ги комбинирам с други растения и няма да го правя повече. Имат си розариум, да си живеят там.

9. Няма да „шаря“ сандъчетата с петунии. Не ми хареса да са различни цветове. Осем абсолютно еднакви сандъчета с пурпурни каскадни петунии – това ще е едната от терасите.

10. Миналата пролет засадих едни ужасни недомислени храсти покрай каменната ограда. И после се светнах, че така отива на кино декоративният ефект на самия камък. Ще ги изкореня до един и есента ще засадя на тяхно място 10 катерливи бели рози през 2 метра една от друга, хоризонтирани – хем ще покрият оградата, хем камъните ще се виждат. Просто и стилно.

Ами да…време беше!