Време за четене: 5 минути

Мавританските поляни са специфичен тип декоративни паркови тревни площи. Техният облик се формира от красиво цъфтящи тревисти растения, които се смесват с чимовите житни треви. Така се постига силно въздействащи цветни картини и красотата на природата навлиза осезаемо в парковете и в дворните градини. Осеяните с ефектни багри трени килими са очарователни със своята нежност и пъстрота. Особено привлекателни са те в ранната пролет, когато природата се събужда и околният пейзаж е все още сив и мрачен. Сезонната динамика на разнообразното колоритно въздействие през лятото и ранната есен също доставят голяма естетическа наслада.
Мавританските поляни
от видовия състав на цветята и начина на изграждане, мавританските поляни могат да се класифицират както следва:

Едногодишни едноцветни тревни килими

В тях се засяват или засаждат чрез разсад само един вид или сорт цъфтящи сезонни, ниски цветя. Обикновено те са върху малки участъци на централни места – в близост до сградите и площадките. Отличават се с продължително и силно декоративно въздействие – с ярки багри и постоянен цъфтеж през целия вегетационен сезон. Подходящи са както едногодишните цветя, които имат ефект още през първата година, така и двугодишните цветя – през пролетта на следващата. Интерес представляват агератумът и незабравката , които се открояват добре със своята гълъбовосиня окраска, както и синкавата лобелия или белия алисум.

Едногодишни пъстроцветни тревни килими

Използва се смес от различни видове и сортове едно и двугодишни цъфтящи растения. Най-популярните видове са посочени в таблица 1, Продължителният цъфтеж на тази група цветя налага да се търси добре отмерена пъстрота, за да няма дразнеща дисхармония. Получава се една мозайка от багри върху зеления фон на тревата , която може да бъде разсеяна (чрез единично разполагане на отделните растения) или разпръсната (чрез тяхното разполагане на петна).

Многогодишни едноцветни тревни поляни

Те се изграждат от едноцветни многогодишни растения (видове и сортове), които при пълния цъфтеж запазват свежестта на листата. Освен посочените видове в таблица 2, тук намират приложение и някои почвопокривни видове, и особено редица луковични и клубенови култури. С интересен ефект например се отличават флокс (Phlox setaceae L.) , който образува тъмнозелена килимна покривка, а по време на цъфтенето се покрива с пурпурни или розоволилави цветове; аубреция (Aubretia deltoidea De.) , която образува килим със синьовиолетова окраска; рожец (Cerastum bibersteinii D.G.) , който по време на цъфтежа е осеян с множество елегантни бели цветове; седум (Sedum album L.,S.acre L., S.rupestre L.), които могат да образуват големи, ниски и плътни жълти или бели петна; звездан (Lotus cornicalatus L.), който също е ефектен с жълтите си разсеяни багри, зеленика (Vinka L.) с големите си лилави петна; епимедиум (Epimedium L.), от който има видове и форми с бяла, светложълта и тъмновиолетова багра и е най-подходящ за сенчести и полусенчести места; здравец (Geranium L.), който също расте на сянка; витошки еделвайс (Antennaria dioica (L.) Gaertn.), който е много ефектен със сребристосивата багра на листата и ниското плътно покритие на почвата.

Многогодишни пъстроцветни поляни
Мавританските поляни
приемат като най-типичните мавритански поляни с прородосъобразен характер. С тяхната пъстрота също не бива да се прекалява. Отделните цветни акценти (разсеяни или разпръснати на петна) трябва да бъдат обединени от зеления фон на тревния килим. Най-нежно мозаечно въздействие би могло да се получи, когато тези поляни наподобяват пъстроцветните планински (алпийски) ливади.

Създаване на мавритански поляни

Теренът за създаване на мавританските поляни трябва да бъде добре подравнен – без много завишения и понижения, тъй като води до нееднакво овлажняване на почвата. Желателно е той да бъде слънчев поне 2/3 от деня. Почвата трябва да бъде с подходящ механичен състав (глинесто-песъчлива или лека до средна песъчливо-глинеста), добре запасена с хранителни вещества – хумус над 4%, със слабо кисела до неутрална почвена реакция – рН 5,5-6,5, без плевели и строителни отпадъци. Подготовката на почвата се извършва на различна дълбочина в зависимост от наличните почвени и подпочвени слоеве (от 20 до 40-50 см). Особено прецизно се обработва повърхностния почвен слой. Той трябва да бъде добре наситнен – с големината на грахово зърно, така че дребните семенца да не увисват в празнотите между големите буци пръст.

Засяването на семенцата за едногодишните поляни се извършва рано през пролетта, а за многогодишните – и през есента, в зависимост от използваните цветя. Посевът се прави разделно – най-напред се засяват семената на житните треви, тъй като те са по-леки, а след това на перенните цветя и бобовите треви. В зависимост от билогията на видовете някои от семената се засяват директно почвата на открито, а други се засяват предварително в парник и след това се разсаждат на разстояние, не по-малко от 30 см. Засяват се в тихо време, след което семената се зариват с гребла, притъпкват се леко и после се поливат с фина струя вода. При засушаване почвата трябва предварително да се навлажни. Когато посевът е сгъстен, след поникване се извършва прореждане. Когато се използват едногодишни цветя, през втората година мавританската поляна става обикновена тревна площ. Препоръчва се следващия посев на семената от цъфтящите растения да се извърши на третата или четвъртата година.
Мавританските поляни
Когато се изграждат многогодишни пъстроцветни поляни, компонентите от цъфтящи растения са повече – над 5 броя (обикновено 8-10) броя, за да се осигури непрекъснат и продължителен колоритен ефект. Компонентите в смеските за едногодишните пъстроцветно поляни са по-малко – до 3-4 броя. Тъй като те имат дълъг цъфтежен период, в противен случай би се получила скучна (монотонна) пъстрота. От житните треви най-подходящи за многогодишните поляни са ливадната метлица, червената власатка, английския райграс и обикновената полевица – общо 50% от цялата смеска. В смеските за едногодишните килими се вклячва и италианския райграс, особено неговия едногодишен вариетет, който в определени случаи (при временни килими) се използва и самостоятелно. Посевните норми за тези треви в мавританските поляни се намалява 2-3 пъти. Общото количество на семената – тревни и цъфтящи – обикновено възлиза средно на 150 гр./10 кв.м. Луковичните растения в пъстроцветните поляни се препоръчва да се засаждат при разчет до 100 бр./кв.м. Процентното участие в смеските на отделните цъфтящи видове с дребни семена е до 10%, а на тези с по-едри семена – до 20%.

Поддържане на мавританските поляни

Грижите за поддържане включват системно поливане, плевене, отстраняване на изсъхнали растения и прецъфтели цветове, подхранване и разрохване на почвата около цветята. Многогодишните растения се подменят или подмладяват през 3-5 г. чрез разделяне, пресаждане, подсяване и разреждане. Косенето на тревата изисква диференциран подход. По принцип мавританските поляни не бива да косят, когато при тази манипулация могат да се отрежат стъблата и цветовете на цъфтящите растения, особено по време на техния цъфтеж. Безпроблемно е косенето на поляни, засадени с цветя, които цъфтят само в ранна пролет. Когато цветята са засадени на петна, каквито са предимно почвопокривните видове, косенето (1-2 пъти) също се улеснява. Чрез използването на ниски житни треви и цветя се постига най-хомогенна и сравнително равна килимна покривка, без да се налага коситба на поляните през целия вегетационен сезон. Въпреки трудностите на отделни малки участъци в парковете и дворовете си заслужава да бъдат изграждани мавритански поляни.