Девесил

Време за четене: 2 минути
Девесил (селим, девисил, дивисил)

Девесил (селим, девисил, дивисил) – Levisticum officinale

Многогодишно растение от сем. Целинови (Сенникоцветни), Според народното поверие той давал девет сили, откъдето идва и името му. На височина достига до 1–1,5 м. Външно и на вкус прилича донякъде на целината. Родина на девесила е Южна Европа. Като лечебно средство и подправка е познат още от времето на римляните, а през средните векове в Англия го използвали за получаване на тонизиращи напитки.

За лечебни цели се използва главно коренът при липса на апетит, колики в стомаха и червата и като отхрачващо и пикочогонно средство. Девесилът подпомага сърдечната дейност и секреторната функция на стомашно-чревния канал, като подобрява храносмилането. Има благотворно действие върху нервната система и спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и регулира менструацията.

Приема се вътрешно, като една чаена лъжица стрити корени се запарва с 500 мл вряща вода, кисне 3 – 4 часа и след прецеждане се разделя на три равни части, които се приемат преди хранене сутрин, обед и вечер.

При по-продължителна употреба може да предизвика гадене, световъртеж и повръщане, затова не бива да се използва повече от месец.

В кулинарията листата се използват за овкусяване на ястия. Сушени листа запазват аромата и вкусовите си качества продължително време. Слагат се в началото на готвенето заедно с основните продукти. В традиционната българска кухня девесилът е незаменима подправка за боб. Използва се и пресният корен, като е особено подходящ за салати и пилешки супи. Плодът на девесила може да се използва също като подправка в комбинация с дафинов лист, черен пипер и бахар за мариноване на зеленчуци.

Коренът и плодовете са добри антисептици и затова намират приложение в месни консерви.